Определение №1105 от 41939 по ч.пр. дело №786/786 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1105

С. 27.10.2014г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3399/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. М. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Л. В.-В., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 120 от 25.03.2014г. по в.гр.д. № 134/2014г., с което е потвърдено решението на Врачанския районен съд, 3 с-в, № 34 от 23.01.2014г. по гр.д. № 3405/2013г., с което са отхвърлени предявените от Г. М. М. против Общинско предприятие „Спорт и туризъм” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1-3 КТ.
В представения писмен отговор ответникът Общинско предприятие „Спорт и туризъм” [населено място] моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт, в щатното разписание или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в нормативен акт работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика, но с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието той може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, какъвто е и настоящият случай. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. От ищцата е бил изискан документ за въведеното ново образование, какъвто тя не е представила /съдържащият се в делото документ на руски език не установява наличие на завършено образование съобразно новите изисквания по длъжностната характеристика/, поради което законосъобразно работодателят е прекратил трудовото правоотношение. Относно наведените от ищцата доводи за злоупотреба с право и допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, въззивният съд е приел,че това твърдение не е доказано. Ищцата не е изложила конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи за злоупотреба с право, не се сочат и доказателства в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. Вярно е, че на ищцата не е указано чия е доказателствената тежест по отношение на твърдението за злоупотреба с право, но във въззивната жалба липсва довод за нарушение на съда по отношение разпределението на доказателствената тежест.
К. Г. М. М. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради недопустимост на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси. Първата група въпроси са по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и могат да се обобщят във въпроса „следва ли нововъведените изисквания за различно образование и квалификация да са обусловени от промяна в трудовата функция или работния процес, засягащ тази функция”. Следващият въпрос е по прилагането на чл. 8, ал. 1 и 2 КТ и гласи „ако нововъденото изискване за образование не е с оглед нуждите на работата, означава ли това, че работодателят не е действал добросъвестно извършвайки промяна в изискванията за заемане на длъжността”. Поставени са и процесуалноправните въпроси „при наведен довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, чия е доказателствената тежест за установяване законосъобразността на уволнението” и „следвало ли е въззивният съд да извърши доклад по чл. 146 ГПК, с който да укаже на страните чия е доказателствената тежест по чл. 8 КТ и кои факти подлежат на доказване”. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му. Решението е постановено по отношение на надлежен ответник, а развитите в допълнението към касационната жалба доводи за нарушаване правото на защита на ответника не могат да бъдат заявени от ищцата, нито са основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице и твърдяното противоречие по поставените материалноправни въпроси. С приложеното към касационната жалба решение № 248/2010г. ІV г.о. ВКС е прието, че „решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Само в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал.1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението”. В. решение съответства на тази съдебна практика, която отразява трайното разбиране на ВКС относно правото на работодателя да променя изискванията за заемане на длъжностите в предприятието.
Не е налице твърдяното противоречие и по процесуалноправните въпроси. По въпроса чия е доказателствената тежест за установяване законосъобразността на уволнението при наведен довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, с решение № 232/13.06.2011г. по гр.д. № 871/2010г. ІV г.о. ВКС и решение № 71/24.07.2013г. ІV г.о. ВКС /и двете по чл. 290 ГПК/ е прието, че оборването на презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ в този случай е изцяло в тежест на работника или служителя, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивния съд.
По въпроса „следвало ли е въззивният съд да извърши доклад по чл. 146 ГПК, с който да укаже на страните чия е доказателствената тежест по чл. 8 КТ и кои факти подлежат на доказване” също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С т. 2 на ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС е прието, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В този случай въззивният съд дава указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В съответствие с гореизложеното въззивният съд е констатирал, че във въззивната жалба липсва довод за нарушение на съда по отношение разпределението на доказателствената тежест.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 120 от 25.03.2014г. по в.гр.д. № 134/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top