2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
С. 27.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3273/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. М. и Б. С. М., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. Руска Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-б с-в, от 12.12.2013г. по в.гр.д. № 12939/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 77 с-в, от 20.05.2013г. по гр.д. № 7250/2012г. с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ, че М. Х. М. и Б. С. М. дължат на [фирма], всеки един от тях по 3555,30 лв., представляващи цена на доставена топлинна енергия.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от [фирма] срещу М. и Б. М. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че между страните за процесния период е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба. Въз основа на заключението на комплексна експертиза на вещи лица – топлотехник и счетоводител, съдът е приел за установени количеството и стойността на потребената в жилището на ответниците топлинна енергия за процесния период – от м. 02.2006г. до м. 04.2011г. За неоснователни е приел доводите на жалбоподателите, че първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск – за доставена топлинна енергия, а не за консумирана топлинна енергия. В. съд е приел, че всъщност става въпрос за една и съща топлинна енергия, реално потребена, чиято стойност е установена от изслушаната по делото комплексна експертиза.
К. М. и Б. М. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради вероятност същото да е недопустимо, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна”, поради противоречие с ТР № 1/13г. ОСГТК на ВКС.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Доводите на касатора по този въпрос са, че с решението е признато за установено задължение на ответниците /касатори/ за доставена топлинна енергия, а в петитума на исковата молба се иска осъждането им за неплатена консумирана топлинна енергия. Съдът не се е произнесъл по непредявен иск. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуването на вземането, заявено с искането за издаване на заповед за изпълнение – в случая „за ползвана от длъжниците доставена от дружеството топлинна енергия”.
Не се констатира и твърдяното противоречие на въззивното решение с ТР № 1/13г. ОСГТК на ВКС по въпроса за служебно събиране на доказателства от въззивния съд. Съгласно приетото в т. 3 на посоченото ТР, задължението на въззивния съд за събиране на доказателства при позоваване във въззивната жалба на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд в тази насока, се отнася за тези доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др. , изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило за използването на това доказателствено средство. В. жалба на касаторите не съдържа оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, а доводите на касатора във връзка с този въпрос са за необоснованост на съдебното решение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-б с-в, от 12.12.2013г. по в.гр.д. № 12939/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: