О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София 12.02.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3526/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. К., в качеството й на процесуален представител на Р. И. А. против решение № 258/14.06.217 г. по в.гр.д № 356/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 73/28.03.2017 г. по гр.д № 67/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените му искове срещу ТП Държавно ловно стопанство „Ч.“ – В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № РД 05-562/22.11.2016 г., издадена от Директора на ТП Д. „Ч.“ – В., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник – директор“ в ТП Д. „Ч.“ – В., за заплащане на сумата от 8 576, 40 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение – 6 брутни трудови възнаграждения, всяко от тях в размер на 1429, 40 лв.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска неговата отмяна, като предявените искове бъдат уважени,както и се присъдят направените разноски.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следните материалноправни въпроси: 1. Отчитайки обективния характер на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ може ли управителят да прекрати трудов договор преди утвърждаването на стопанските му задачи / финансов план/; и 2. Когато преди връчването на заповедта за уволнение са осъществени предхождащи действия, относими към изготвянето ?, следва ли тези действия да са осъществени при наличието на обективния критерий, обосноваващ законосъобразността на тази заповед.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – ТП Д. „Ч.“.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 25.07.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване,а касаторът е легитимирана страна да обжалва постановеното решение, поради което жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе с атакуваното решение Окръжен съд- Пазарджик е посочил, че първоинстанционният Районен съд – Велинград е установил правилно и всеобхватно фактическата обстановка по делото. Взел е предвид, че страните не спорят, че ищецът Р. И. А. е работил при ответника ТП Д. „Ч.“ на длъжност „заместник – директор“, а трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с връчената му заповед № РД 05-562/22.11.2016 г. Съдът е счел, че са налице всички предпоставки, обосноваващи законосъобразността на уволнението: сключен е договор за управление на предприятието, уволненият служител е от „ръководството на предприятието“, уволнението е извършено не по-късно от 9 месеца след датата на започване на изпълнението на договора за управление. Във връзка с направените възражения, съдържащи се във въззивната жалба на А., ОС-Пазарджик е посочил, че финансовият план, съдържащ поставената пред новия ръководител бизнес задача, е бил утвърден на 16.05.2016 г., т.е. преди датата на издаване на заповедта за уволнение – 22.11.2016 г.. Съдът е приел за неоснователни оплакванията, че искането за съгласуване на уволнението на заместник – директора, отправено преди утвърждаването на финансовия план за 2016 г. нарушавало обективните критерии при извършеното уволнение. Посочено е, че действително искането обективирало намерението на новия директор да извърши уволнение, но той не е бил задължен да го извърши дори и при утвърждаване на съгласуващия орган. Въззивният съд е изследвал характера на договора за възлагане на управление предвид целта му – чрез него да се постигнат определени финансово-икономически резултати,като е предвидено правото на лицето, с което е сключен, да си подбере ръководен екип. Изложеното обусловило извода за законосъобразност на извършеното уволнение, а от там и за неоснователност на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият въпрос е общ и абстрактен, свързан с твърдението на касатора, поддържано и във въззивната жалба, че новият директор е предприел действия по прекратяване на трудовото правоотношение със заместник-директора преди да е бил утвърден финансов план. Въззивният съд е изложил обосновани мотиви по отношение на момента, към който се преценява законосъобразността на уволнението, респективно релевантният правен въпрос е – от значение ли са извършени фактически действия от работодателя преди това. Трудовото правоотношение между страните е прекратено по силата на връчената заповед на 22.11.2016 г., след като преди това – на 16.05.2016 г. е бил утвърден план с поставена бизнес задача. Развилите се преди това процедури, обективиращи намерението на новия директор да прекрати трудовото правоотношение, съдът е счел за изцяло ирелевантни към законосъобразността му. Законът изисква при оспорване на уволнението да се провери дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение са били налице всички материални предпоставки за законосъобразното му извършване. Следователно така поставен въпросът не е обусловил решаващата воля по основателността на заявените претенции. В същия смисъл е и вторият поставен въпрос, който пак се отнася до действия, извършени преди издаването на заповедта за уволнение. Окръжен съд –Пазарджик изрично е посочил, че макар да е изискано съгласуване на намерението за уволнение на заместник – директора, волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е обективирана едва с издаването на процесната заповед. Не е съществувало пречка до момента на издаването ? новият директор да промени намерението си, поради което не е релевантно намерението на директора, а обективираната му воля. Ето защо поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда и не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване. Макар липсата на поставен въпрос с предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК съдържание, да е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за пълнота на мотивите следва да се подчертае, че за да се обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно единствено бланкетното му посочване. Касаторът следва да изложи и обоснове с какво поставените въпроси са от значение за правото и за точното прилагане на закона.Трайна е практиката,че за законността на уволнението по чл.328, ал.2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя да е упражнено в 9-месечен срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, за да е осъществен фактическият състав по чл.328, ал.2 КТ. Законът не поставя други изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на чл.328, ал.2 КТ.Това е и възприето като обуславящи упражняването на правото по чл. 328, ал. 2 КТ и в приложеното от касатора решение № 230/08.06.2015 г. по гр.д. № 346/2015 г.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 258 от 14.06.2017 г., постановено по гр. д. № 356/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: