Определение №112 от 40934 по търг. дело №875/875 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

Р Е Ш Е Н И Е
№112
Гр.София, 26.01.2012г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 638 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 172/09.04.2010г., постановено по т.д.№ 2823/09г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 20.07.2009г. по т.д.№ 166/08г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 11000 лв., на основание чл.327, ал.1 ТЗ, представляваща цена по договор за покупко – продажба на МПС от 23.08.2007г. и сумата от 179.09 лв. – обезщетение за забава, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 16684 лв., представляваща цена на движими вещи по фактура № 3/29.03.2007г. и обезщетение за забава в размер на 271.62 лв.
Касаторът поддържа основанията за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
С определение № 171/17.03.2011г. по т.д.№ 638/10г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса за съдържанието на обратното писмо на страните по привидната и прикритата сделка и разкриването на симулация при търговските сделки.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователно възражението за нищожност на договорите за продажба като привидни, при условията на релативна симулация с твърдение, че десимулативната сделка представлява ненаименовано споразумение за уреждане на имуществените отношения между дружеството – ищец [фирма], преди преобразуването му в О., и съдружника Я. М. – управител и собственик на капитала на ответника. Изложени са съображения, че представеният протокол за проведено заседание за Общото събрание на [фирма] за разпределяне на имуществото чрез прехвърляне на вещи на [фирма] не представлява обратен документ и пълно доказателство за твърдяната симулация. Според решаващия състав симулацията не се разкрива и от събраните гласни доказателства, допуснати съгласно чл.134, ал.2 ГПК /отм./, при условие, че протоколът се приеме за начало писмено доказателствено средство.
Въпросът, допуснат до касационно обжалване, е изведен предвид на мотивите на въззивния съд, че обратното писмо “следва да съдържа волеизявление на страните по привидната сделка, че не желаят настъпването на правните й последици, респ., при релативната симулация – че привидната сделка прикрива действителна такава, чието правно действие не е желано от страните” и поддържаната в процеса теза на касатора, че представеният по делото протокол от 11.01.2007г. от проведено общо събрание на съдружниците на [фирма] има характер именно на обратно писмо.

По поставения въпрос в контекста на отношенията между страните настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира следното:
При относителната симулация волеизявлението на страните съдържа две части: изявява се желание за сключване на сделката, при спазване на предписаната форма, която сделка става достояние на третите лица, от друга страна – страните са постигнали съгласие, че не целят правните последици на обективираната пред третите лица сделка, а действителната им воля е различна от външно изявената.
Вторият елемент на волеизявлението, разкриващ действителната воля на страните, ако е изразен в писмен документ, представлява обратно писмо и, ако е истински, разкрива пълно симулацията, като е основание за прогласяване на нищожността на сделката по чл.26, ал.2, пр.5 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД.
В решение № 484/11.06.2010г. по гр.д.№ 375/10г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, в съответствие със застъпваните становище в доктрината, че за да се третира един документ като обратно писмо не е необходимо да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност. Едностранно съставеният документ от страната по сделката, на която привидността се противопоставя, е обратно писмо, ако привидността е едно и категорично призната.
Волеизявленията на търговските дружества се изразяват чрез органите, които по закон и съобразно с вписванията в търговския регистър осъществяват представителство на юридическото лице. Разкриването на действителната воля по сделка на търговско дружество, респ. признанието за наличие на симулативност, следва да произтичат от волеизявление, направено от представител на това дружество, на което привидността се противопоставя.
В дружеството с ограничена отговорност управителят организира и ръководи дейността и го представлява съгласно закона и решенията на общото събрание – чл.141, ал.1 и ал.2 ТЗ. Решенията на Общото събрание на съдружниците са организационни сделки, имат действие в отношенията между съдружниците и са обвързващи за осъществяваната от управителя дейност, но чрез тях не се осъществява разместване на имущество. Общото събрание на съдружниците изразява съгласие на дружеството по въпроси, които са от изключителната му компетентност съгласно чл.137 ТЗ.
Протоколът от проведено Общо събрание на съдружниците, съдържащ решение за сключване на правна сделка с предмет движима вещ е по въпрос, който не попада в хипотезата по чл.137 ТЗ и поради това не замества волеизявлението на представителния му орган. С оглед на поставения правен въпрос съставът на ВКС приема, че решението на Общото събрание на съдружниците за сключване на сделка с движими вещи не представлява волеизявление от името на дружеството, което да се третира като съгласие по договор с трето лице.
От друга страна, Общото събрание може да формира воля относно сключването на сделка с движима вещ, нейния вид, насрещната страна, цената, представителството, която воля да не е съобразена от управителя по договора с третото лице. Неизпълнението на решенията на Общото събрание от управителя би имало за последица ангажиране на отговорността му спрямо дружеството, но не и противопоставяне на решението на Общото събрание на съконтрахента и заместването на уговорките по договора с изразеното съгласие в протокола от проведено заседание.
По тези съображения изводите, които се налагат са, че при твърдение за симулация при сделка с движима вещ, обратният документ, съставен за разкриване на действителното съглашение между страните, следва да съдържа волеизявление на управителя на търговското дружество, изразено в това му качество. Протоколът с решение на Общото събрание обективира съгласието на съдружниците, съставен е с участието само на едната от страните и ако съдържа волеизявление и на управителя, представляващо признание на симулативността, би могъл да се третира като едностранен обратен документ, който да се противопостави на дружеството от страната, твърдяща привидността. При решение на Общото събрание за сделка с движима вещ протоколът от проведеното заседание би могъл да има само характер на “начало на писмено доказателствено средство”, което се преценява конкретно за всеки отделен случай предвид на съдържанието му.
На въпроса, по който допуснато касационното обжалване следва да се отговори в смисъл, че: За разкриването на симулация при търговските сделки с предмет движими вещи обратният документ следва да съдържа волеизявление на страната, на която привидността се противопоставя, което да е изразено от представителния му орган. В дружеството с ограничена отговорност, при посочена хипотеза, това волеизявлението следва да е направено от управителя. Протоколът от проведено общо събрание на съдружниците, обективиращ решение, което не е изпълнено от управителя, няма характер на обратен документ по смисъла на чл.134, ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.165, ал.1 ГПК.

По същество на касационната жалба.
Предвид на отговора на въведения правен въпрос не е налице касационното основание за отмяна на въззивното решение съгласно чл.281, т.3, пр.1 ГПК. Протоколът от 11.01.2007г. за проведено заседание на Общото събрание на съдружниците на [фирма] съдържа решение за разпределение на имуществото на дружеството, като на [фирма] бъдат прехвърлени, изброените в същото, движими вещи. Писменият документ няма характер на обратен документ, разкриващ действителната воля на страните по сключените договори за продажба, поради липсата на признание за съществуването на симулация.
Решението на Общото събрание в протокола от 11.01.2007г. е за разпределение на имуществото на дружеството между двамата съдружници – физическите лица Р. С. и Я. М.. Няма спор, че документът е съставен с оглед напускането на съдружника Я. М. и промяна на правната форма на дружеството от О. в Е. с едноличен собственик на капитала Р. С.. Независимо от използвания в протокола термин „разпределяне на имуществото”, такъв способ в ТЗ за разпределяне в полза на трето лице / [фирма]/ не е предвиден, поради което правното значение на постигнатото съгласие може да бъде разглеждано само в хипотезата на чл.125 ал.3 ТЗ. В този случай, между дружеството и напускащия съдружник може да бъде постигнато съгласие имуществените последици от напускането му да бъдат уредени не на базата на парична престация по баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието, а чрез уравняването и с имущество на дружеството. Няма принципна пречка също така, напускащият съдружник – физическо лице, за изрази съгласие уравнението да бъде престирано не на него, а в полза на трето лице, в случая – [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е М..
При това съдържание на протокола, съгласието на съдружниците С. и М. би могло да бъде разглеждано като начало на писмено доказателство при тълкуването на действителната воля на страните по процесните сделки досежно плащането на цената на продадените движими вещи – дължи ли се тя или е компенсирана със задължението по чл.125 ал.3 ТЗ на [фирма] към Я. М.. За проверката на това обстоятелство би имало значение дали облигационните последици от прекратяване участието на М. в [фирма] са били уредени по друг ред.
След извършена служебна справка в Търговския регистър, ВКС констатира, че с договор от 02.11.2006г. съдружникът Я. М. е продал на съдружника Р. С. собствените си 25 дружествени дяла за сумата от 2500 лв., която сума е изплатена напълно и в брой от продавача и купувачът е декларирал получаването й. С решение от 02.11.2006г. Общото събрание на съдружниците е “прехвърлило дялове”, Я. М. е освободен като съдружник и управител и е променено наименованието на дружеството. Решенията са вписани на 17.01.2007г. При тези данни съставът на ВКС приема, че имуществените отношения по повод прехвърлянето на дяловете на напускащия съдружник са уредени преди вземането на решението от 11.01.2007г. и от доказателствата по делото не се разкрива воля на дружеството [фирма], различна от външно изразената в договорите на покупко– продажба на движими вещи. Симулацията не е доказана, договорите са действителни и по същите са дължи уговорената цена.
Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172/09.04.2010г., постановено по т.д.№ 2823/09г. от Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар