2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
С. 19.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 607/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Л. и К. Г. Л., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им против решението на Варненския апелативен съд, № 8 от 13.01.2011г. по в.гр.д. № 615/2010г., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд, № 934 от 06.07.2010г. по гр.д. № 553/2009г., с което е развалена съдебната спогодба по протокол от 16.03.2007г. по гр.д. № 4888/2004г. на Варненския районен съд, с която в дял на М. и К. Литови е поставен недвижим имот, находящ се в [населено място], поради неизпълнение на задължението на М. и К. Литови да заплатят следващите се суми за уравнение на дяловете на С. А. С. и Б. И. М..
Ответниците по жалбата С. А. С. и Б. И. М. в представените писмени отговори изразяват становище за неоснователност на жалбата. Не са взели становище относно допускането до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване ВКС взе предвид следното:
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по два материалноправни въпроса, които според тях се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият въпрос е налице ли е забава на кредитора с оглед обстоятелството, че в съдебната спогодба е посочено дължимата сума за уравнение на дела на С. С. да се преведе по описаната банкова сметка, която не е на името на кредитора, а на трето лице, което не е посочено в текста на спогодбата като получател на сумите. Вторият въпрос е дали плащането на дължимите суми, извършено след посочения в спогодбата срок, но преди предявяването на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по нарочно открита от длъжниците набирателна сметка в полза на кредитора С. С., може да се квалифицира като виновно неизпълнение и да доведе до разваляне на съдебната спогодба. Към изложението са приложени съдебни решения.
ВКС намира, че от приложената съдебна практика не се констатира твърдяното противоречие. По първия от поставените въпроси въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение е приел, че непосочването на банкова сметка не обосновава приложението на чл. 95 ЗЗД. Длъжниците е трябвало да предприемат изпълнение по другия начин, посочен в спогодбата – плащане в брой, или да депозират дължимата сума в банка по местоизпълнението. В този смисъл е и приложеното решение от 10.01.2005г. по гр.д. № 1102/2004г. ІV г.о. СГС, с което е прието, че при забава на кредитора длъжникът е могъл да се освободи от задълженията си за заплащане на наемната цена, които са носими, ако беше вложил парите в банка по местоизпълнението и беше уведомил кредитора за това. В същия смисъл е и решение № 795/99г. І г.о. ВКС с което е прието, че длъжникът на пари ще се освободи от задължението, ако ги остави за пазене в банка по местоизпълнението – чл. 97, ал. 1 ЗЗД.
Така както е поставен, вторият въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като неизпълнението на задължението за плащане на сумите за уравнение на дяловете не може да се обсъжда отделно от твърдяната от ищцата С. хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а именно, че изпълнението е станало безполезно след срока. Във връзка с прилагането на чл. 87, ал. 2 ГПК в посочената хипотеза, нито в изложението, нито в касационната жалба е формулиран въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 8 от 13.01.2011г. по в.гр.д. № 615/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: