3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
С. 19.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 556/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът А. Б. М. от [населено място] чрез пълномощника си адв. М. Й., обжалва решението на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 768 от 22.10.2010г. по в.гр.д. № 3316/2009г. в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., № 3733 от 27.07.2009г. по гр.д. № 1642/2007г. в уважената част на предявения от А. Б. М. против [фирма] иск по чл. 59 ЗЗД за разликата над 6 840 лв. до 34 000лв., съставляваща обезщетение за ползване на лек автомобил, и искът е отхвърлен в тази част.
Ответникът [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Х., обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното в частта, с която искът е уважен за сумата 6 840 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване ВКС взе предвид следното:
1. По жалбата на А. Б. М.:
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът моли да се допусне касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и да извърши преценка на доказателствата и фактическите констатации, за да обоснове своите изводи. Развити са подробни съображения за необоснованост на съдебния акт, приложена е съдебна практика.
Поставеният въпрос не е процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за необоснованост на съдебния акт, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1. на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Конкретен материалноправен въпрос касаторът не е посочил. Изложил е оплаквания против приетия от съда размер на обезщетението по чл. 59 ЗЗД, който според него е занижен и несправедлив. Съгласно посоченото по-горе ТР непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на А. Б. М..
2. По касационната жалба на [фирма]:
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по материалноправния въпрос следва ли да бъдат зачетени гражданско-правните последици на отменено по реда на чл. 74 ТЗ решение на ОС на съдружниците в едно търговско дружество, за периода в който решението е било действащо, поради противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика – ТР № 1/2002г. ОСТК на ВКС, с което е прието, че след успешното провеждане на всеки от исковете по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, решенията по които имат действие занапред, вписаното обстоятелство ще бъде заличено на основание чл. 498 ГПК, като заличаването също няма обратно действие.
Поставеният въпрос не е от значение за изхода по делото поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че за исковия период ответното дружество е ползвало собствения на ищеца автомобил без правно основание, поради това, че сключеният между страните договор за залог е без основание. Приел е, че не е доказано твърдението на дружеството, че ищецът му е предоставил автомобила си в залог като обезпечение на свой дълг към дружеството. При липсата на такъв съществуващ и действителен дълг и с оглед каузалния, акцесорен и обезпечителен характер на договора за залог, този договор не е породил правното си действие. Не е налице основание за сключения договор за залог, което съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД го прави нищожен.
От изложеното е видно, че въззивния съд е приел липса на основание за ползването на автомобила поради нищожност на договора за залог, на който се позовава ответникът. Учредяването на залог се извършва с договор съгласно чл. 156, ал. 1 ЗЗД, поради което неотносима към въпроса за основанието за ползване на вещта е отмяната на решенията на проведеното на 20.08.2004г. Общо събрание на [фирма], на което са приети съдружници, взето е решение за изменение на дружествения договор в частта му относно съдружниците и начина на разпределяне на капитала помежду им, освободен е от длъжност управителя на дружеството А. М., отговорен за причинени вреди на търговското дружество.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на [фирма].
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 768 от 22.10.2010г. по в.гр.д. № 3316/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: