3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
С. 31.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2859/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Й. С. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. С., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 51 от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 8/2014г., с което е потвърдено решението на Сливенския районен съд, № 864 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 2704/2013г., с което са изменени мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето Х. Х. Т., [дата на раждане] като упражняването им е предоставено на бащата Х. П. Т., определен е режим на лични отношения с майката Я. С. и същата е осъдена да заплаща по 170 лв. месечна издръжка.
Ответникът по жалбата Х. П. Т. от [населено място], в подадения от пълномощника му адв. И. Такова писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Като се е позовал на ППВС №1/1974г. въззивният съд е приел, че под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. В настоящия случай се касае до изменение на обстоятелствата, свързани с подобряване положението на детето при новото решение, като под положение съдът има предвид най-вече емоционалното и психическо състояние на детето. С оглед възрастта на Х. /в момента той е в състояние на пубертетно израстване/, пола на детето, огорчението му от поведението на майка му и отношението към него на лицето, с което майката живее, на детето му е необходимо време да преодолее това състояние и да възстанови накърнената емоционална връзка с майка си. С оглед тези обстоятелства, възрастта и пубертетното развитие съдът е приел, че по-ползотворно влияние спрямо детето Х. ще има бащата. Приел е, че Х. се чувства много по-спокоен и сигурен при баща си, общуването между тях е спокойно и открито, детето чувства бащата освен като родител и като приятел, поради което разговаря и споделя с него. Х. изразява категорично желание да се дистанцира за известно време от майка си поради преживени емоционални травми. Жилищно-битовите условия при бащата са добри, подходящи за детето и положението му няма да се влоши при промяна на мерките относно упражняването на родителските права. Интересите на детето относно жилищно-битовите условия са безспорно задоволени, налице е и разбирателство между Х. и неговите природени братче и сестричка, както и между детето и настоящата съпруга на бащата, каквото на този етап не е налице между Х. и мъжът, с когото майката съжителства на семейни начала. Фактът, че детето не се разбира с този човек, изпитва недоверие към него, наличието на напрежение между тях, влияе върху емоционалното и психическо развитие на Х. в този пубертетен период и може да доведе до неблагоприятни последици за бъдещото му емоционално състояние. В заключение съдът е приел, че е настъпила промяна в обстоятелствата, свързани с психическото и емоционално развитие и съзряване на детето, засилена е необходимостта от присъствието на бащата, неговия надзор и пример, сигурността, която бащата дава и спокойната обстановка в новата семейна среда.
К. Я. С. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по материалноправните въпроси: с каква доказателствена тежест се ползва изслушването на непълнолетно дете в производството по чл. 59, ал. 9 СК и следва ли решението да се основава единствено и само на базата на изложеното от него; следва ли съобщените от непълнолетно дете факти и обстоятелства да бъдат разглеждани в съвкупност с всички събрани по делото доказателства; липса на промяна /влошаване/ на условията при родителя, упражнявал родителските права, без изразен обективен резултат, водят ли до наличие на трайно и съществено изменение на обстоятелствата; следва ли да се отдава значение на моментното желание на детето при кого от родителите да живее, без никакви гаранции относно неговите интереси в бъдеще. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че поставените въпроси, в частта, в която касаят гарантиране по най-добрия начин на интереса на детето при определяне на личните му отношения с родителите, са от значение за решаването на делото. Не се констатира обаче твърдяното противоречие в съдебната практика. Представените решения не са окончателни и липсват данни за влизането им в сила, поради което не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Задължителна практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която въззивното решение противоречи, не се сочи и не се представя.
Следва да се отбележи, че въпросите съдържат условия, които не кореспондират с данните по делото. В. решение не е основано само и единствено на заявеното от детето при изслушването му от съда. Относно значимите за спора обстоятелства са изслушани свидетели, приет е социален доклад, на изслушването на детето е присъства психолог, който е дал становище, че на 14 годишна възраст детето има собствено мнение и е трудно да бъде манипулирано. Съдът е обосновал промяната в обстоятелствата с променените отношения между детето и майката, /провокирани от споделено от детето поведение на майката/ и от отношението на нейния приятел към него. Правните изводи на съда са в съответствие със задължителната съдебна практика /ППВС № 1/74г./, за защита в максимална степен на интереса на детето.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответникът по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 51 от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 8/2014г.
ОСЪЖДА Я. Й. С. от [населено място], да заплати на Х. П. Т. от [населено място], сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: