3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. София, 20.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2215/17г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. С. М. срещу решение №133 от 18.05.2017 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №87/2015 г., с което е отменено първоинстанционното решение №108 от 03.11.20154 г., постановено по т.д. №24/2015 г. на ОС-Хасково вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК от страна на касатора срещу П. В. Б. да бъде признато за установено , че последният дължи на ищеца сумата от 65 000 лева по запис на заповед издаден на 06.10.2012 г. , ведно със законната лихва от предявяване на вземането, въз основа на който запис на заповед е постановено и издаването на заповед за изпълнение е по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителното производство е спряно на основание чл.420 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен и недоказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с с чл.417 т. 9 ГПК въззивният състав на АС-Пловдив се е позовал на следните установени по делото факти и на указанията на ВКС, ГК , Второ г.о. , дадени по реда на чл.294 ал.1,предл.2 ГПК в отменителното решение по т.д. № 600077/ 16 по описа на същия съд: Ответникът по иска П. В. Б. в качеството си на издател на записа на заповед се е задължил по същия за обезпечаване на изпълнението си за връщане на парична сума от 65 000 лева, което ще възникне за при сключването на бъдещ договор за паричен заем, сключен с ищеца М. С. М. в качеството му на заемодател. От събраните по делото доказателства, включително и гласни, става ясно, че процесният запис на заповед е оформен с подписа на ответника, като издател, в офиса на ищеца М. и че това е станало във връзка с уговорки между страните за отпускане на парични средства от последния на издателя на ценната книга П. Б. във връзка със заплащане на негови задължения към трето лице. Остава недоказано обстоятелството, че тези средства реално са били предадени от М. на Б., доколкото нито една от свидетелките не изявява пред съда подобен факт, а се говори само за уговорки между страните за отпускането на средствата. С оглед реалния характер на договора за заем по ЗЗД, съдът е направил извод, че подобен договор не е сключен и следователно връщане на сума по него не се дължи, от което следва и че пряк менителничен иск, предявен на основание на запис на заповед, издаден да гарантира изпълнението на несключен договор се явява неоснователен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до разпределението на доказателствената тежест в процеса, относно връзката на абстрактната сделка с конкретното каузално правоотношение и следва ли съдът да даде указания в тази насока на страните и за допустимостта опровергаване на съдържанието на един частен документ /запис на заповед / да става чрез свидетелски показания.
По отношение на първия от двата въпроса е налице съответствие на обжалваното решение със задължителните указания на ОСГТК на ВКС в т.17 от ТР 4/14 по тълк.дело № 4/13, относно разпределение на доказателствената тежест при наведено от страна на ответника възражение за връзка на издадения запис на заповед с каузалното отношение, за обезпечение на изпълнението, по което е първият е издаден, и с Р №38/07.04.2015 г. по т.д. № 1008/`14 на ВКС, Първо т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК, което се отнася за спор, който от фактическа страна е напълно аналогичен с процесния: издаден запис на заповед във връзка с преддоговорни отношения по бъдещ договор за заем, по който сумата, така и не се превежда от страна на бъдещия заемодател-поемател по ценната книга. В това решение е прието, че установяването на горните обстоятелства води до неоснователност на претенцията по прекия менителничен ефект, а за установяване на тези факти е допустимо събирането на гласни доказателства. Следователно липсва противоречие на обжалваното въззивно решение с цитираната задължителна практика на ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №133 от 18.05.2017 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №87/2015 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.