3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
С., 14.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4062/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. И. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. С. К., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ІІІ възз. гр. с-в, № 32 от 27.03.2013г. по в.гр.д. № 2334/2012г., с което е отменено решението на Бургаския районен съд, № 1066 от 18.09.2012г. по гр.д. № 5712/2011г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Д. К. в качеството му на [фирма] против П. И. И. насрещен иск, и с въззивното решение искът е уважен за пълния размер от 6500 лв., предявен частично от общата сума 24 408,57 лв., съставляваща платени на отпаднало основание суми.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от К. Д. К. в качеството му на [фирма] против П. И. И. насрещен иск за сумата 6500 лв., предявен частично от общата сума 24 408,57 лв., въззивният съд е приел, че ищецът е превеждал по банкови сметки на шофьорите, включително на П. И., суми както за възнаграждения, така и за командировъчни разходи. Видно от заключението на вещото лице след приспадане на отчетените разходи по извършените от ответника международни транспорти, са останали получени от него по банков път преводи, но неотчетени суми за разходи в общ размер от 14 619,81 лв. С прекратяването на трудовото правоотношение основанието за получаване на тези суми е отпаднало, поради което исковата сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
К. П. И. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС и на съдилищата, както и поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на материалноправните въпроси „допустим ли е насрещен иск по чл. 55 ЗЗД за претендиране на суми, произтичащи от трудово правоотношение, при наличието на специален закон – КТ и неговата разпоредба чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ” и „може ли да се търси пълна имуществена отговорност от работник – материалноотговорно лице, след освобождаването му от работа по взаимно съгласие без претенции от страна на работодателя”. Останалите, поставени в изложението въпроси, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните под № 2-6 въпроси съдържа оплаквания за необоснованост на фактическите и правни изводи на съда и за допуснати процесуални нарушения и съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са сред основанията за допускане на касационно обжалване.
По първия от материалноправните въпроси не се сочи съдебна практика, в която поставеният въпрос е разрешен в противоречие с приетото от въззивния съд. Не е мотивирано и значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото съобразно ТР № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, т. 4. Разпоредбата на чл. 207 КТ урежда отговорността на така наречените „отчетници” и е неприложима в настоящия случай. Насрещният иск е за неоснователно обогатяване с платени на работника авансово суми, които не са използвани по предназначение поради прекратяване на трудовото правоотношение. Поради отпадане на основанието за плащане се претендира връщането им. Претенцията не е за причинени на работодателя вреди поради нарушение на трудовите задължения, в която хипотеза приложими са правилата на раздел ІІ-Имуществена отговорност на работника или служителя /чл. 203-207 КТ/.
По втория материалноправен въпрос също не се представя практика за противоречивото му решаване. В случая претенцията не е за пълна имуществена отговорност, а както бе посочено по-горе за неоснователно обогатяване поради платени на отпаднало основание суми.
Предвид изложеното ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ІІІ възз. гр. с-в, № 32 от 27.03.2013г. по в.гр.д. № 2334/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: