3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1140
София, 13.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3174 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1676 от 29.07.2013 година по гр.д. № 3976/2012 г. година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 26666,67 лева, предявен от М. М. Т. от [населено място], Софийска област против УМБАЛСМ „Н.И.П.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е син на М. М. Т., починал на 02.01.2011 г. вследствие на перфорирала язва на дуоденума, язвена болест. На 01.01.2011 г. ищецът е придружил своя баща до ответната болница поради сериозни оплаквания от болки в корема, който е бил подут и твърд. Извършен е бил преглед от лекар на болницата, който е поставил диагноза „субилеус” и е насочил болния към стандартните за тази диагноза изследвания. Обзорната рентгенова снимка не е дала патологична находка, поради което е било преценено, че не е необходима хоспитализация и пациентът е бил освободен при назначено лечение с болкоуспокояващи медикаменти. През нощта в дома му състоянието му се е влошило, изпаднал е в безсъзнание и при постъпването му в УМБАЛСМ „Н.И.П.” е била констатирана смъртта му. Прието е, че при извършения по спешност преглед на пациента от персонала на ответното дружество са били допуснати нарушения на правилата на добрите медицински практики, в това число за своевременност, достатъчност и качество (чл. 81, ал.2, т. 1 ЗЗ), явяващи се в причинна връзка с настъпилата смърт, както и че ищецът е претърпял морални болки и страдания от внезапната смърт на своя баща, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до предявения му размер от 80000 лева. Като основателно е прието и възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който не е взел своевременно мерки за лечение на заболяването язвена болест и е допуснал сериозното му влошаване, затруднило диагностицирането при прегледа и допринесло за леталния изход, поради което размера на обезщетението е намален с 2/3 и на основание чл. 49 ЗЗД на ищеца е присъдена сумата 26666,67 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен до предявения му размер е постъпила от М. М. Т.. Поддържа се, че въпросът допустимо ли е съдът да се произнася по несвоевременно въведено възражение за съпричиняване е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 116 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 401/201 г. на І г.о.; че в противоречие с практиката на ВКС (решение № 45 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 525/2008 г. ІІ т.о. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 623/2010 г. ІІ т.о.) е разрешен и въпросът следва ли обезщетението да бъде намалено поради съпричиняване само при доказана причинна връзка между поведението на пострадалия и увреждането. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса обосновава ли по-високо ниво на отговорност на деликвента упражняваната от него правнорегламентирана дейност, в резултат на която е настъпило увреждането.
В частта, с която искът е уважен до размер на 26666,67 лева, въззивното решение е обжалвано от УМБАЛСМ „Н.И.П.”. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросите (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 2010 г. ОСГТК ВКС): когато съпричиняването на вредите е резултат от действия, както на пострадалия, така и от страна на близките му, следва ли процентът на съпричиняването да бъде определен поотделно за всеки от тях и какво е правното значение на действията на пострадалия и неговите близки, имащи отношение към настъпване на увреждането са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият в касационната жалба, подадена от М. М. Т. въпрос относно момента, до който може да бъде въведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, предвид разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице и по въпроса относно правното значение на действията на пострадалия и неговите близки при отговорност за вреди от деликт, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване и в уважената част на иска.
Въпросите, касаещи размера на обезщетението при съпричиняване не следва да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК като обусловени от разрешението на въпроса за допустимостта на възражението, по който съдът ще се произнесе в производството по чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1676 от 29.07.2013 година по гр.д. № 3976/2012 г. година на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора М. М. Т. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 1065 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
УКАЗВА на касатора УМБАЛСМ „Н.И.П.” в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 533,34 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по касационната жалба, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: