3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1143
С. 17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 372/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт Я. З., срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 602 от 30.11.2011г. по в.гр.д. № 1066/2011г., с което е отменено решението на Русенския районен съд, Х гр. с-в, № 1663 от 03.10.2011г. по гр.д. № 318/2011г., с което са отхвърлени предявените от А. Б. К. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, и с въззивното решение исковете са уважени.
Ответникът по касация А. Б. К. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от А. Б. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ въззивният съд е приел, че от представените писмени доказателства може да се направи извод за съкращаване на щатната бройка за длъжността „регионален мениджър развитие на мрежа северозапад”, но работодателят не е представил никакви доказателства по спорния въпрос, че трудовата функция не е отпаднала, а напротив запазена е в длъжностите „мениджър отдел развитие и контрол на качеството на мрежата”, „мениджър развитие на мрежата – провинция”, „мениджър развитие и контрол на качеството на мрежата” и „регионален мениджър”. Самият работодател в отговора на въззивната жалба е посочил, че между длъжностите съществуват „най-малко териториални различия”, т.е. признава, че разликата е само в това. В подкрепа на този извод е и длъжностната характеристика, връчена на ищеца на 3.05.2010г., която е за длъжността „мениджър развитие мрежи”. Работодателят не е представил длъжностните характеристики за посочените длъжности, за които се твърди, че са сходни, за да се направи сравнение, т.е. не е доказал отпадане на трудовата функция с премахване на единствената щатна бройка за заеманата длъжност. При това положение извършването на подбор е било задължително.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС. Прилага съдебни решения по прилагането на чл. 329 КТ. Конкретен въпрос не е формулирал, но от изложението може да се изведе въпросът кога подборът по чл. 329 КТ е задължителен.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като по поставения въпрос противоречието в съдебната практика е преодоляно с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 246 от 23.06.2011г. по гр.д. № 1152/2010г. ІІІ г.о. ВКС. С него е прието, че работодателят винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване на обема на работата се премахват част от щатните бройки за една длъжност и когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т.е. в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата.
В. решение е в съответствие с посочената практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят 240 лв. разноски по делото съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 602 от 30.11.2011г. по в.гр.д. № 1066/2011г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на А. Б. К. от [населено място] сумата 240 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: