3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
С. 17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело №429/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. Д. Иванова от [населено място], притежаваща юридическа правоспособност, и третото лице помагач К. Й. И. от [населено място], приподписана от адв. А. П., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 43 от 05.01.2011г. по в.гр.д. № 442/2010г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, 1-12 с-в, от 10.03.2010г. по гр.д. № 1352/2005г., с което е развален сключеният с нот. акт № 4/01.07.1988г. между Елит Н. И. и М. Й. М. като прехвърлители и Й. Е. И. и И. Д. Иванова като приобретатели договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответниците К. Й. И..
Ответниците по касация Елит Н. И. и М. Й. М. от [населено място] в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа на първо място, че въззивното решение е недопустимо поради незаконосъобразно изменение на иска, при което съдът се е произнесъл по иск, с какъвто първоначално не е бил сезиран. На следващо място касаторите молят да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за погасителната давност, който е от значение с оглед бъдещите претенции за връщане на даденото от двете страни по договора, както и с оглед защитата правата на третото добросъвестно лице – приобретател на имота. Считат, че съдът е следвало да се произнесе от кой момент претенцията е погасена по давност. Представят решение № 326/2009г. по гр.д. № 2318/2008г. ІІ г.о. ВКС, с което е прието по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че правата на ищците не могат да се противопоставят на последващите приобретатели, придобити преди вписване на исковата молба за разваляне на договора.
ВКС намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, за да се допусне до касационен контрол за проверка на допустимостта. Исковата молба съдържа фактически твърдения за неизпълнение на задълженията, поети с процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, а петитумът е бил за отмяна на дарение. Несъответствието на петитума на обстоятелствената част на исковата молба съставлява нередовност, която е отстранена след изричната молба на ответницата И. Иванова от 18.10.2005г., в първото по делото съдебно заседание.
Относно възражението на ответницата /касатор в настоящото производство/ И. Иванова за погасяване по давност на претенцията, въззивният съд е приел, че давността не тече от сключването на договора или от възникването на нуждата от изпълнение, а от всяко неизпълнение през последните пет години преди предявяването на иска. Жалбоподателката не е формулирала конкретен материалноправен въпрос във връзка с института на погасителната давност, въведен в предмета на делото, а е изложила само твърдения, че съдът не е разграничил за кой период претенцията е погасена по давност. Съгласно приетото в т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, и без да е посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. На ответниците по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1050 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 43 от 05.01.2011г. по в.гр.д. № 442/2010г.
ОСЪЖДА И. Д. Иванова от [населено място], и К. Й. И. от [населено място], да заплатят на Елит Н. И. и М. Й. М., двамата от [населено място], сумата 1050 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: