2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1145
С. 17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 415/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от Т. Поповска – прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г възз. с-в, от 11.01.2012г. по в.гр.д. № 5746/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, І ГО, 27 с-в, № І-27-92 от 23.11.2010г. по гр.д. № 18929/2010г., с което е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. Прокуратурата на Република България да заплати на Ю. М. А. сумата 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Прокуратурата на Република България моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „при иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. продължителността на наказателното производство задължително ли води до извод за наличие на неимуществени вреди или последните подлежат на доказване”, поради противоречие с приетото в т. 11 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС. На следващо място поставя въпроса при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, решен според касатора в противоречие с ППВС № 4/68г.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с ТР № 3/2005г. ОСГК, с т. 11 на което е прието, че обезщетението за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване като се вземат предвид броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, съпоставени с тези за които лицето е осъдено. Прието е, че обезщетението се определя при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
С въззивното решение съдът е приел, че срещу ищеца е образувано и водено наказателно производство по множество обвинения, като само част от тях са предмет на прекратеното наказателно производство. Приел е, че изискуемата от закона степен на обусловеност между действията на правоохранителните органи и претърпяната вреди изисква именно възприетото от прокуратурата престъпление да е довело до твърдените в процеса негативни преживявания. При определяне размера на обезщетението е взел предвид личните впечатления на св. С. за психическото състояние на ищеца при излизането му от затвора и продължителността на наказателното преследване /15 години/, като последното обстоятелство е оценил като накърняващо правото му по чл. 6, т. 1 Е., и определящо негативните преживявания от необосновано поддържаното обвинение.
От изложеното е видно, че съдът е съобразил относимите към определяне размера на обезщетението обстоятелства, съгласно указанията, дадени в посоченото по-горе тълкувателно решение.
Вторият въпрос не е процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г възз. с-в, от 11.01.2012г. по в.гр.д. № 5746/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: