О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 30.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 5312/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. Г. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Д. П., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 69 от 19.05.2014г. по в.гр.д. № 175/2014г., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд, № 2098 от 24.10.2013г., поправено с решение № 2209/05.11.2013г., по гр.д. № 1141/2013г., с което е осъден Е. Л. Г. да заплати на С. Н. Ч. сумите 39 160 щ.д. и 20 000 евро, представляващи главница по неизпълнено задължение по договор за заем, както и 20 972,94 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва след предявяването на иска до окончателното изплащане.
Ответникът по касация С. Н. Ч. в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. С. Б. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Въз основа на представена по делото и неоспорена от ответника разписка, признанието на ответника Е. Г. в отговора на исковата молба, че плащал редовно сумите по задълженията, и показанията на св. Н. Ч., въззивният съд е приел, че са установени съществените елементи на сключен между страните договор за паричен заем. Приел е, че сумите 39 160 щатски долара и 20 000 евро са били предадени от ищеца на ответника на 16.11.2010 г. и ответникът е поел задължението за връщането им в тримесечен срок. Договорътс неформален и реален, а сключването му става с предаването на парите. Доказателства за връщането на претендираните суми не са представени от ответника, който носи доказателствената тежест от неустановяването на този факт. Приел е за неоснователни доводите на ответника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в лишаването му от възможността да вземе участие в първото съдебно заседание и да упражни своите процесуални права, тъй като въпреки липсата на доказателства съдът е уважил молбата на ответника от 16.09.2013 г. за отлагане на делото поради заболяване, като е насрочил делото за друга дата. Относно извършеното от ищеца изменението на иска за лихва за забава чрез увеличаване на неговия размер, въззивният съд е приел, че е било направено с изрично определение от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 25.09.2013 г., въз основа на редовна писмена молба на ищеца и заплатена държавна такса за увеличението, депозирана по делото преди провеждане на съдебното заседание, за което ответникът е бил редовно призован.
Касаторът Е. Л. Г. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси „допустимо ли е изменение на иска с оглед разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК в отсъствие на ответника без да му е връчен препис от молбата за изменение” и „нарушено ли е правото на страната за участие в делото, ако не е спазен едноседмичния срок за призоваване за съдебно заседание и тя не е могла да се яви по независещи от нея причини”. Прилага решение № 423/2010г. ІV г.о. ВКС.
Върховният касационен съд намира, че не е налице твърдяното противоречие с представената съдебна практика. С приложеното решение на ВКС е прието, че в съдебно заседание страните извършват процесуални действия устно и за да е валидно изменението на размера на иска, не е необходимо то да бъде направено в писмена форма. В случая е изменена цената на иска за лихва за забава с молба от 09.09.2013г. и устно в с.з. на 25.09.2013г., по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Когато изменението на иска е направено в съдебно заседание, за което страната е редовно призована, то се прави устно съгласно чл. 100, изр. първо ГПК. Само извършените извън съдебно заседание процесуални действия се извършват в писмена форма – чл. 100, изр. второ ГПК.
По втория въпрос не е представена съдебна практика. Въпросът е поставен във връзка с отлагане на първото по делото съдебно заседание от 18.09. за 25.09.2013г. по искане на касатора. Съгласно чл. 142, ал. 3 ГПК при отлагане на делото съдът обявява датата на следващото съдебно заседание, за което страните се смятат призовани.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът е направил искане за присъждане на разноските по делото, поради което касаторът следва да се осъди да му заплати вписаното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение за адв. Б. от 2300 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 69 от 19.05.2014г. по в.гр.д. № 175/2014г.
ОСЪЖДА Е. Л. Г. от [населено място], да заплати на С. Н. Ч. от същия град сумата 2300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: