О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
С. 29.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5210/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Б. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. К. И., против въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 274 от 15.07.2015г. по в.гр.д. № 406/2015г., с което е потвърдено решението на Пернишкия районен съд, 6 гр. с-в, № 326 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 06374/2014г., с което са отхвърлени предявените от И. А. Б. против Обединено детско заведение № 12 „Радост” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Обединено детско заведение № 12 „Радост” [населено място] в подадения от пълномощника адв. Я. Я. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от И. А. Б. против Обединено детско заведение № 12 „Радост” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 325, ал.1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото. Приел е за установено от фактическа страна, че с подадени до работодателя заявления от 08.09.2014г. и от 09.09.2014г. ищцата е поискала да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, поради подробно изложени лични причини. Работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ въз основа на молбата от 09.09.2014г., със заповед от 11.09.2014г., връчена на ищцата на 12.09.2014г. От правна страна съдът е приел, че предложението за прекратяване на трудовия договор следва да е прието в седемдневния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като съгласието на работодателя може да се изрази и чрез връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор. Заявлението, с което жалбоподателката е оттеглила искането си за прекратяване на трудовото правоотношение, е достигнало до работодателя след като той вече е приел предложението, поради което не поражда правни последици.
К. И. А. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „Относно процедурата при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ” и „Относно фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ”. За установяване наличието на противоречие с практиката на ВКС прилага решение № 1333/2009г. ІІІ г.о. ВКС, решение №400/2010г. ІV г.о. ВКС, решение № 183/2011г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 249/2014г. ІV г.о. ВКС. Първото от представените решения е постановено при действието на отменения ГПК и не попада в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК и в тълкувателната част на мотивите имат задължителен характер. С тях непротиворечиво ВКС приема, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т.1 КТ изисква всяка от страните по трудовото правоотношение да направи категорично писмено изявление за прекратяването му. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Подписването на заповедта от работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не изразена воля от негова страна за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Направеното писмено изявление от работника или служителя за прекратяване на трудовия договор на някое от предвидените в КТ основания за едностранно прекратяване от негова страна, с достигането му до работодателя води до прекратяване на трудовото правоотношение на съответното основание, а не е израз на воля за прекратяване по взаимно съгласие.
ВКС намира, че не е налице противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика по поставените въпроси, които са формулирани твърде общо. В съответствие с установената съдебна практика съдът е изследвал налице ли са съвпадащи писмени волеизявления на страните по трудовото правоотношение, като е приел, че ищцата е заявила писмено желание за прекратяване на трудовия договор с две заявления, а работодателят в седемдневния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е приел предложението. В съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че мотивите за отправянето на предложението са без значение. Съгласието на работодателя може да се изрази и чрез връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор, но това следва да се извърши в 7-дневния срок от получаване на предложението – Решение № 326 от 19.05.2010г. по гр.д. № 706/2009г. ІV г.о. ВКС.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 274 от 15.07.2015г. по в.гр.д. № 406/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: