2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
С. 18.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело №450/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Р. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Я. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, от 12.05.2011г. по в.гр.д. № 2073/2009г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 28 с-в, от 12.01.2009г. по гр.д. № 1968/2005г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Х. Р. иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на М. П. Н., Л. С. Н. и Д. С. Н. да й заплатят сумата 7016,50 лв., представляваща стойността на извършени СМР в сградата на [улица], [населено място].
Ответниците по касация М. П. Н., Л. С. Н. и Д. С. Н., всички от [населено място], в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че ВКС следва да се произнесе на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по спорния въпрос „дали извършваните СМР в имота, продължили повече от 6 месеца, са били без знанието и противопоставянето на ответниците” и по въпроса следва ли да се присъждат на страната разноски – адвокатско възнаграждение, когато няма доказателства то да е платено.
Първият въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а фактически въпрос, на който може да се отговори след анализ на доказателствата по делото. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Вторият въпрос касае решението в частта за разноските. По поставения от касатора въпрос е налице противоречива съдебна практика, което е наложило сезиране на зам. председателя на ВКС за издаване на тълкувателно решение. В случая обаче не се налага спиране на производството по делото до приемане на тълкувателно решение, тъй като в представения на л. 48 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие е отразено плащане в брой на сумата 500 лв. Т.е. поставеният въпрос не съответства на данните по делото, поради което е без значение за решаването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, от 12.05.2011г. по в.гр.д. № 2073/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: