2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
С. 18.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 476/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
[фирма] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. П. обжалва въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІV А отд., от 09.08.2011г. по в.гр.д. № 1986/2011г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Д. С. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 5452,68 лв. до пълния размер 7015,42 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода м. 03.2003г. до м. 04.2008г.
Ответникът Д. С. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, 36 с-в, от 25.03.2010г. по гр.д. № 23198/2009г. в частта, с която искът е уважен за сумата 5452,68 лв. главница, 1188,41 лв. изтекла лихва и разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
1. По касационната жалба на [фирма]:
В. съд е отхвърлил предявения от [фирма] против Д. С. П. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 5452,68 лв. до пълния размер 7015,42 лв. като погасен по давност. Приел е, че задължението за заплащане на консумирана топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват в тригодишна давност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса приложим ли е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД по отношение на вземането за топлинна енергия, поради противоречивото му решаване от съдилищата. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като противоречието в съдебната практика е отстранено с Тълкувателно решение № 3/11г. от 18.05.2012г. ОСГТК на ВКС. С него е прието, че вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишната погасителна давност.
2. По касационната жалба на Д. С. П.:
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Посочено е, че с обжалваното решение „въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, визиран в чл. 62, ал. 1, 2, и 3 З., както и в § 1 ДР З., и по приложението на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 05.04.2006г., която има директно пряко действие, тъй като е транспонирана в законодателството на Република България по законоустановения ред”. Счита, че въпросът относно прилагането на посочените по-горе нормативни актове спрямо вземанията на [фирма] за доставена, но неизплатена топлинна енергия, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение тъй като нито в изложението, нито в касационната жалба е поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – въпросът да е включен в предмета на спора, да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІV А отд., от 09.08.2011г. по в.гр.д. № 1986/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: