2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
София 26.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 928/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С.” АД гр. С., подадена от пълномощника адв. Г. М., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, № 148 от 29.03.2010г. по в.гр.д. № 136/2010г., с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд, № 2162 от 14.12.2009г. по гр.д. № 3872/2009г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на И. И. В. срещу „С.” АД.
Ответницата по жалбата И. И. В. от гр. С. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 325, т. 9 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е от фактическа страна, че в приложените болнични листове и епикриза липсват данни за невъзможност на работничката да изпълнява трудовите си задължения. Поради това е без значение, че липсва и втората предпоставка за законност на уволнението – при работодателя да не е имало друга, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят „С.” АД моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: „При прекратяване на трудовото правоотношение с работник на основание чл. 325, т. 9 КТ следва ли и има ли необходимата материалноправна компетентност работодателят на самостоятелна преценка и решение на обстоятелството коя работа или длъжност е подходяща за работника, или тази преценка следва да се направи от Т., защото тя е органа който може да преценява правилно и компетентно дали дадена работа или длъжност е подходяща за работника или не.”.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 325, ал. 9 КТ според точния й смисъл и съобразно установената съдебна практика. Отговорът на поставения въпрос се съдържа в разпоредбата на ч. 325, т. 9 КТ – здравните противопоказания трябва да са установени в заключение на Т.. Искът е отхвърлен по съображения, че по делото изобщо липсват данни за констатация на здравните органи за невъзможност на ищцата да изпълнява възложената й работата поради заболяване. Отразената в епикризата, издадена от У. д-р Г. С.” Е. гр. Плевен, диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство” с отбелязване в графата „повод за хоспитализацията”, че ищцата не е могла да се справя със задълженията си, не осъществява законовото изискване да е налице решение на Т. за невъзможност ищцата да изпълнява конкретната трудова функция поради болест.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, № 148 от 29.03.2010г. по в.гр.д. № 136/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: