О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
С. 29.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5497/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Основно училище „Г. Б.” [населено място], подадена от пълномощника адв. С. Н., и от третото лице помагач Регионален инспекторат по образованието [населено място], подадена от гл. юрисконсулт И. М., против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ с-в, № 1026 от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 1321/2015г., с което е отменено решението на Пловдивския районен съд, № 844 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 11211/2014г., І гр. и вместо това с въззивното решение са уважени предявените от В. К. В. – Т. против Основно училище „Г. Б.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация В. К. В. – Т. от [населено място] в подадения от пълномощника й адв. И. Н. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от В. К. В. – Т. против Основно училище „Г. Б.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят не е предоставил на работника разумен срок, в който да упражни правото си да даде обяснения по чл. 193 КТ. Изложил е съображения, че даденият срок от два дни в конкретния случай не е достатъчен, тъй като описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения са 29 на брой, което предполага по-дълъг период от време за запознаване и вземане на становище по всяко едно от тях. Освен това в заповедта са посочени нарушения на редица нормативни актове като Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Закона за счетоводството, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, което също предполага необходимостта от внимателен прочит и анализ на цитираните разпоредби. Посочените нарушения обуславят нуждата от проверка на голямо количество документация и извършване на справка относно начина на водене на документацията. Съдът е взел предвид и изрично заявеното желание от страна на ищцата за предоставянето на по-дълъг срок от дадените й два дни за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, демонстрираната воля и желание да подготви задълбочено защитата си по констатираните нарушения, но работодателят не й е предоставил такава възможност. В заключение е приел, че с непредоставянето на разумен срок, в рамките на който жалбоподателката да е имала реална възможност да даде обяснения за вменените й нарушения, работодателят е нарушил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, което обосновава незаконност на уволнението.
К. Основно училище „Г. Б.” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси: „Трябва ли съдът при решаване на спор предоставена ли е на работника реална възможност да даде обяснения, да преценява всеки конкретен случай”; „Предоставена ли е реална възможност за защита в конкретния случай чрез дадените 2 дни за писмени обяснения”; „Когато работникът е поискал да му бъде удължен срокът за обяснения, но въпреки това е дал такива в първоначално предоставения му срок, счита ли се, че работодателят не е дал разумен срок”; „Когато работникът в предоставения му срок е дал формални обяснения, без да отговаря на поставените въпроси, счита ли се, че това е станало по негова вина по см. чл. 193, ал. 2 КТ”. Прилага съдебна практика.
К. Регионален инспекторат по образованието моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по няколко материалноправни въпроси по прилагането на чл. 193 КТ, които могат да се обобщят както следва: Счита ли се работодателят за неизправен по отношение задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ когато служителят не се е възползвал от възможността да даде обяснения в предоставения му срок; следва ли определянето на разумния срок да се обвързва единствено с броя на вменените нарушения; длъжен ли е работодателят да се съобрази с исканото от служителя удължаване на срока за даване на писмени обяснения, когато според работодателя се цели отлагане на дисциплинарното производство; налице ли е вина на служителя по см. чл. 193, ал. 2 КТ когато са дадени формални обяснения в дадения от работодателя срок; задължен ли е съдът при прилагането на чл. 193, ал. 2 КТ да обсъди всички обстоятелства по конкретния случай, видът на всяко от вменените нарушения и цялостното поведение на служителя. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че от значение за решаването на делото е въпросът относно критериите за определяне дали даденият от работодателя срок за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ е разумен. Въпросите, които съдържат преценка на касаторите /че с искането за удължаване на срока за даване на обяснения се цели отлагане на дисциплинарното производство; предоставена ли е реална възможност за защита в конкретния случай чрез дадените 2 дни за писмени обяснения; че в представения двудневен срок са дадени формални обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ/ не са правни, а фактически въпроси.
По поставения правен въпрос с представената съдебна практика /решение № 106/2013г. по гр.д. № 698/12г. ІV г.о. ВКС/ е прието, че работодателят трябва да осигури на работника/служителя разумен срок според обстоятелствата, в който последният да реализира правото си да даде обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. С решение № 221/2014г. по гр.д. № 7639/13г. ІV г.о. ВКС и решение № 137/10г. по гр.д. № 20/2009г. ІV г.о. ВКС е прието, че с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай следва да се преценява дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства – действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени.
Предвид изложеното ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение със съдебната практика на ВКС по прилагането на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ. В. съд е преценил дали даденият от работодателя срок от два дни е разумен с оглед както на броя на нарушенията, така и на характера на нарушенията и необходимостта от справка с няколко нормативни акта, необходимостта от проверка на голямо количество документация и начина на воденето й. От значение за срока за даване на обяснения е и периодът на нарушенията, който в случая обхваща 2012г.-2014г. Преценката на въззивния съд относно срока за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ е в съответствие приетите в приложената съдебна практика критерии за определяне дали даденият срок е разумен.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят 1000 лв. разноски по делото.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ с-в, № 1026 от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 1321/2015г.
ОСЪЖДА Основно училище „Г. Б.” [населено място], да заплати на В. К. В. – Т. от [населено място], сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: