Определение №1162 от 40843 по гр. дело №638/638 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1162
С. 27.10.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 638/2011 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. И. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. А. Б., срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, № 7 от 01.03.2011г. по в.гр.д. № 19/2010г., с което е потвърдено решението на Силистренския районен съд, № 445 от 02.12.2009г. по гр.д. № 1998/2009г., с което е разрешено на детето Е. С. Р. да напусне страната и да пътува извън пределите на Република България, без съгласието на неговия баща С. Р. И..
Ответницата по касация С. А. Б. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, без да е формулирал никакъв въпрос. Счита, че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като едва ли има съдебен акт, по който след като има неправилно произнасяне, с оглед точното прилагане на закона да не е необходимо произнасяне на ВКС. Всеки съдебен акт трябва да почива на безспорни доказателства, събрани по реда на ГПК и непораждащи никакво съмнение за липса на обективност.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и задължителните указания по прилагането й, дадени в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд. Ответницата по касация е направила искане за присъждане на разноски по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд, № 7 от 01.03.2011г. по в.гр.д. № 19/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest