3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
С. 27.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 629/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. З. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. П. М., срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 21 от 14.02.2011г. по в.гр.д. № 499/2010г. в частта, с която е потвърдено решението на Елховския районен съд, № 124 от 10.11.2010г. по гр.д. № 251/2010г. в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване на съпругата П. М. Зарева.
Ответницата по касация П. М. Зарева в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Подала е и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е прието, че вина за разстройството на брака има и съпругата П. Зарева. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване на съпругата П. Зарева, като е взел предвид на първо място интересите на непълнолетния син на страните М., за когото се грижи майката. Приел е, че семейното жилище, което е собственост на детето, а родителите имат учредено право на ползване, предоставя по добри условия за отглеждането му. Съобразил е и здравословното състояние на детето, страдащо от рядко имунно заболяване, за което му е определена 60 % трайно намалена работоспособност.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на В. З. не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В него са изложени съображения за неправилност на въззивното решение и оплаквания, че не е съобразено ППВС № 12/28.11.1971г. за обобщаване на съдебната практика относно ползването на семейното жилище след развода. Представя и решение № 3561/1981г. по гр.д. № 2658/81г. ІІ г.о. ВС, с което е прието, че съдът служебно е задължен да се занимае с въпроса за семейното жилище, щом като има деца от брака под 18 годишна възраст, дори и родителят, на когото се предоставя упражняването на родителските права да е осигурен с подходящо жилище и да не е направил искане за предоставяне на семейното жилище.
Съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 1, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Независимо от това, тъй като касационната жалба засяга интересите на непълнолетно дете, ВКС намира за необходимо да изследва налице ли е твърдяното противоречие на въззивното решение с посочената задължителна съдебна практика в частта, относно предоставянето на ползването на семейното жилище. С посоченото от касатора ППВС № 12/28.11.1971г. са дадени указания на съдилищата при решаването на въпроса за ползването на семейното жилище след развода, като на първо място са поставени интересите на децата. Въззивният съд е съобразил тези указания, като при предоставянето ползването на семейното жилище на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права върху непълнолетното дете, е съобразил преди всичко интересите на детето – по-добрите битови условия за отглеждането му в семейното жилище, където има възможност да ползва самостоятелна стая. В периода на фактическата раздяла детето, което вече е на 17 години, е живяло с майка си в жилище, състоящо се от стая и кухня и е ползвало единствената стая заедно с майка си.Семейното жилище се състои от хол и две стаи /едната преходна от хола/, кухня и санитарни помещения, и предоставя по-добри условия за отглеждането му.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 21 от 14.02.2011г. по в.гр.д. № 499/2010г.
ОСЪЖДА В. Б. З. от [населено място], да заплати на П. М. Зарева от същия град сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: