3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1164
София 29.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 983/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БТК” АД гр. София, подадена от пълномощника юрисконсулт Л. Н., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отд., от 10.12.2009г. по в.гр.д. № 8550/2009г. с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 57 с-в, от 30.04.2009г. по гр.д. № 17151/2008г. с което е признато за установено по предявения от В. Ж. Й. – Н. против „Б.” АД иск, че между страните по делото считано от 17.02.2006г. съществува трудово правоотношение, произтичащо от трудов договор за неопределено време, за длъжността „домакин”.
Ответницата по касация В. Ж. Й. – Н. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа в касационната жалба, в която „Б.” АД заявява, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос „налице ли е закриване без правоприемник на Центъра за социална политика /ЦСП/ – работодател на ищцата”, в противоречие със съдебна практика. Прилага определение на ВКС, ІІІ г.о. от 22.06.2006г. по гр.д. № 2641/2003г. с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на „Б.” Е. – Р. управление „Д.” гр. В. Т.; решение на Софийски районен съд, 65 с-в, от 02.06.2009г. по гр.д. № 7463/2007г.; решение на Софийски градски съд от 10.11.2008г. по гр.д. № 2049/2008г. и решение на Софийски районен съд, 57 с-в, от 01.03.2008г. по гр.д. 0 150/2007г.
На първо място следва да се отбележи, че така формулираният въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 КТ, тъй като касае обосноваността на извода на съда, че след закриването на Центъра за социална политика дейността му е разпределена между останалите предприятия, отново под управлението на органите на Б., следователно е извършено вътрешно организационно преустройство, а не закриване на предприятието. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Не се констатира и твърдяното противоречиво решаване на сходни казуси. Приложените съдебни решения, на които липсва отбелязване, че са влезли в сила, не съставляват съдебна практика. Не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и определението на ВКС за прекратяване на делото. Освен това приложените решения са постановени по спорове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с други поделения на „Б.” АД и дори и да бяха влезли в сила, различният предмет на делата и това, че работодатели са различни от настоящия работодател предприятия /поделения на дружеството/ изключва твърдяното сходство на делата.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отд., от 10.12.2009г. по в.гр.д. № 8550/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: