3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
С., 13.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3214/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Б. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Х. М., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 572 от 15.11.2013г. по в.гр.д. № 976/2013г., с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд, ІІІ гр. С-в, № 1100 от 17.06.2013г. по гр.д. № 3737/2012г. с което е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК по отношение на И. Д. Б., че кредиторите Р. П. П., В. С. П. и Б. С. П. имат съществуващо вземане спрямо него в размер на 18 000 евро, дължими по нот. акт № 139/2010г., ведно с лихвата и разноски в размер на 1822,96 лв.
Ответницата по касация Р. П. П. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Х. Н., и ответниците В. С. П. и Б. С. П., двамата от [населено място], в представения писмен отговор от пълномощника им адв. М. В., молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Р., В. и Б. П. против И. Д. Б. иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си по сключения между страните по делото договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], да заплати продажната цена от 18 000 евро. Приел е, че в момента на сключване на договора в нотариална форма на 01.06.2010г. е възникнало задължението на Б. като купувач да заплати на продавачите уговорената цена, а изискуемостта на същото е уговорена в един бъдещ момент – 31.07.2010г. Следователно всяко извършено плащане преди момента на подписване на договора, обективиран в нотариалния акт, при липса на противна уговорка между страните, не може да бъде прието за точно изпълнение на задълженията на купувача по договора. Поради това съдът не е обсъждал плащания, които касаят уговорки по сключения предварителен договор и е приел, че те не се отразяват на изпълнението на договора, сключен с нот. акт № 139/2010г. Доколкото след момента на индивидуализиране на задължението от страна на Б. не е извършено плащане на уговорената цена от 18 000 евро, следва да бъде прието, че той не е изпълнил свое задължение, което е изискуемо и ликвидно.
К. И. Д. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „обвързани ли са страните с уговорки относно цената, направени в предварителния договор за покупко-продажба, които уговорки са договорени в нот. акт, след като единствено нот. акт за покупко-продажба обективира договореното между страните по отношение на съществен елемент, а именно размера на продажната цена”. За установяване на противоречива съдебна практика прилага решение № 118/2010г. І т.о. ВКС и решение № 29/1980г. ОСГК на ВКС, с които е прието, че волята на страните се преценява към момента на сключването на окончателния акт и правни последици поражда само окончателното съгласие, отразено в нот. акт.
ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос е от значение за решаването на делото, но не се констатира противоречивото му решаване от съдилищата. Напротив, така както е прието и в представената съдебна практика, въззивният съд е основал изводите си за съществуване на задължението на ответника за заплащане на 18 000 евро продажна цена на апартамента, само на уговореното в нот. акт от 01.06.2010г. задължение на Б. да заплати посочената сума до 31.07.2010г., като е посочил изрично, че не следва да се обсъждат уговорки по сключения предварителен договор.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. На ответниците следва да се присъдят 1000 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 572 от 15.11.2013г. по в.гр.д. № 976/2013г.
ОСЪЖДА И. Д. Б. от [населено място], да заплати на Р. П. П., В. С. П. и Б. С. П., всички от [населено място], 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: