Определение №1168 от 40512 по гр. дело №1013/1013 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1168
София 30.11.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1013/2010 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. В. А. от гр. София, подадена от пълномощника му адв. Я. Я., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „г” с-в, от 29.03.2010г. по в.гр.д. № 881/2009г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56 с-в, от 10.10.2008г. по гр.д. № 1217/2008г. с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 8 880 лв., предявени от Ю. В. против Н. средно общообразователно училище „София” гр. София.
Ответникът по касация Н. средно общообразователно училище „София” гр. София в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът Ю. В. сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на решението, с което въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, като неправилно е приел, че при събраните по делото доказателства е неприложима разпоредбата на чл. 176, ал. 3 КТ.
Относно прилагането на чл. 176, ал. 3 КТ въззивният съд е приел, че не са били налице кумулативно дадените предпоставки за това – не е налице условието ползването на платения годишен отпуск да е отложено при условията на чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като ищецът е допуснат реално до работа въз основа на споразумение от 03.08.2007г.
Макар и да не е формулиран достатъчно ясно, от изложението и касационната жалба може да се изведе материалноправният въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 176, ал. 3 КТ в случай, че възстановен на работа със съдебно решение работник или служител сам определи времето на ползване на платен годишен отпуск, който му се дължи за периода на незаконното уволнение. Въпросът е от значение за решаването на делото, тъй като дисциплинарното уволнение на касатора е извършено поради неявяването му на работа именно през този период.
Поставеният въпрос обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбите на чл. 224, ал. 1, чл. 354, т. 1 и чл. 176, ал. 3 КТ са приложени от въззивния съд според точния им смисъл и съдебна практика. По въпроса дължи ли се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение ВКС е постановил няколко решения по реда на чл. 290 и сл. ГПК, които съгласно ТР № 1/2009г., т. 2 са задължителни за въззивния съд. Така с решение № 511 от 12.02.2010г. по гр.д. № 189/2009г. ІІІ г.о. на ВКС е прието, че за работниците и служителите не възниква право на платен годишен отпуск и право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването му на работа. С решение № 948/21.12.2009г. по гр.д. № 3128/2008г. ІІІ г.о. ВКС за преодоляване на противоречива съдебна практика, също е прието, че за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяване на работника или служителя на предишната му работа, който период се признава за трудов стаж съгласно чл. 354, ал. 1, т 1 КТ, не възниква право на платен годишен отпуск и съответно не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Посочената съдебна практика е съобразена от въззивния съд с приетото от него, че жалбоподателят не е имал право на платен годишен отпуск за посочения период, което да упражни по реда на чл. 176, ал. 3 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „г” с-в, от 29.03.2010г. по в.гр.д. № 881/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар