4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
С., 13.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 2887/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Щ. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. М., срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, № 23 от 10.02.2014г. по в.гр.д. № 364/2013г., с което е потвърдено решението на Кърджалийския районен съд, № 94 от 11.10.2013г. по гр.д. № 890/2013г. с което е отхвърлен предявеният от Д. С. Щ. против Филиал „Л. К.” [населено място] към ПУ „П. Х.” [населено място] иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Ответникът по касация Филиал „Л. К.” [населено място] към ПУ „П. Х.” [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника адв. Р. М. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Д. С. Щ. иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, извън нарушението по т. 2, е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал.1 КТ. Фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание се съдържат и са последователно изложени в обжалваната заповед. Дисциплинарните нарушения са посочени по разбираем начин, даващ възможност на ищцата да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по предявения иск. Не е нарушена и процедурата по чл. 193 КТ, като писмени обяснения са били изискани от ищцата за всички описани в заповедта нарушения. При изискване на обясненията работодателят не е длъжен да посочи правната квалификация на дисциплинарните нарушения, а само фактическите обстоятелства на нарушението. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено извършването на две от описаните в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения на трудовите задължения, и ги е определил като достатъчно тежки за да обосноват налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Приел е, че не са установени обективни обстоятелства или субективни уважителни причини, попречили на ищцата своевременно да предаде описаната в заповедта учебна документация. Наред с лична информация, от сървъра на филиала е изтрита информацията от папка Акредитация на специалността Туризъм, която макар и разработена от ищцата, е пряко свързана с изпълнение на служебните й задължения и не представлява нейна лична информация. Трите диска със записано съдържание от тази папка не са предадени с прекратяване на административните й задължения, а едва след заповедта на ректора на университета. Ищцата не може да не е съзнавала важността на цялата тази информация и проблемите, които биха се създали както за своевременното организиране на втория семестър, така и за акредитацията на специалността. Един немалък период от време – от издаване на заповед № 14/24.01.2013г. до съставяне на приемо-предавателен протокол от 15.02.2013 г. и протокол от 22.02.2013г., е продължил процесът на търсене, уточняване, комплектоване на процесната документация, вследствие на което се е създала напрегната обстановка във Филиала, стигнало се е до обсъждане на създалите се проблеми на заседание, проведено на 18.03.2013г. на Ф. съвет и до съдействие от страна на Ректора на ПУ, за да бъде приключено събирането на документацията. Съобразно изложеното, дисциплинарното наказание съответства на тежестта на извършените нарушения по т.1 и т.3 от заповедта, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на ищцата по време на цялото дисциплинарно производство.
.
К. Д. С. Щ. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „следва ли работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения съгласно чл. 193 КТ за всяко едно от нарушенията, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание”. Прилага решение № 49/2012г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че отказът от даване на обяснения не дава основание на работодателя да приеме за доказана вината на работника или служителя, срещу когото се провежда дисциплинарна процедура, и решение № 201/2010г. ІV г.о. ВКС в което не е обсъждан въпросът за приложението на чл. 193, а само на чл. 195, ал. 1 КТ.
Както бе посочено по-горе, по поставения въпрос въззивният съд е приел, че е спазена процедурата по чл. 193 КТ като са били изискани от ищцата писмени обяснения за всички нарушения, описани в заповедта чрез фактическите обстоятелства на всяко от тях, но при изискване на обясненията работодателят не е длъжен да посочи правната квалификация на дисциплинарните нарушения /каквато се съдържа в т. 3 от заповедта/. Така приетото от въззивния съд по прилагането на чл. 193 КТ не противоречи на представената съдебна практика. Дадените от ищцата обяснения съдържат отговори и на обвиненията по т. 3 от заповедта, например относно заличаване на информация от основния сървър на Филиала.
Изложението съдържа и доводи за нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, но конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е поставен. Доводите за необоснованост на изводите на съда за съответствие на заповедта за уволнение на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съставляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от това следва да се отбележи, че мотивите на съда по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ съответстват на трайната съдебна практика, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато мотивите й са достатъчни за удовлетворяване на изискванията за еднократност на наказанието, за съобразяване сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно – решение № 642/2010г. по гр.д. № 1208/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 323/2012г. по гр.д. № 1008/12г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 231/12г. по гр.д. № 1576/2010г. ІІІ г.о. ВКС.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд. На ответника следва да се присъдят 150 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, № 23 от 10.02.2014г. по в.гр.д. № 364/2013г.
ОСЪЖДА Д. С. Щ. от [населено място], да заплати на Филиал „Л. К.” [населено място] към ПУ „П. Х.” [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: