3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
С. 02.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5429/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П. Локомотив” С., подадена от процесуалния представител адв. М. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, № 8786 от 20.12.2013г. по в.гр.д. № 7769/2013г., допълнено с решение от 15.05.2014г., с което е отменено частично решението на Софийски районен съд, 76 с-в, от 05.04.2013г. по гр.д. № 2423/2013г., и са присъдени на М. В. Л. на основание чл. 128, т. 2 КТ сумите 10 025 лв. трудово възнаграждение да периода м. 06.2011г.-19.12.2011г.; 12 000 лв. транш; 3 500 лв. еднократно възнаграждение по чл. 5 от анекса към трудовия договор и 2 300 лв. разноски по делото. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част, с която искът е отхвърлен.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи частично предявения от М. В. Л. против „П. Локомотив” С. иск по чл. 128 КТ въззивният съд е приел, че ответникът не е изплатил всички дължими на ищца суми, уговорени в сключения между страните трудов договор и анекс към него. Въз основа на изслушана пред въззивния съд съдебно-почеркова експертиза е приел за основателно оспорването на част от РКО, тъй като не са подписани за получател от ищеца. Предвид оспорването на извършени добавки от различни лица и с различен нюанс на химикалната паста в текста на част от останалите РКО, съдът е ценил доказателствената стойност на всеки отделен платежен документ с оглед всички обстоятелства по делото. След преценка на доказателствената стойност на всеки от платежните документи и въз основа на заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, въззивният съд уважил иска за сумите 10 025 лв. трудово възнаграждение да периода м. 06.2011г.-19.12.2011г.; 12 000 лв. транш и 3 500 лв. еднократно възнаграждение по чл. 5 от анекса към трудовия договор.
К. „П. Локомотив” С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради решаване на спора противоречиво от двете съдебни инстанции, което според касатора е основание спорът да бъде решен от касационната инстанция. Прилага съдебна практика. Конкретен правен въпрос не е формулиран. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт.
ВКС намира, че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, от значение за решаване на делото. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отделно от това следва да се посочи, че не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила – т. 3 на посоченото по-горе ТР.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, № 8786 от 20.12.2013г. по в.гр.д. № 7769/2013г. допълнено с решение от 15.05.2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: