О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 04.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав
РЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1731 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по две на брой частни касационни жалби на „Петрол холдинг” АД /н/, представляван от синдика, срещу определение № 39 от 06.03.2019г. по в.ч.т.д. № 47/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което се потвърждава протоколно определение от 13.12.2018г. по т.д. № 44/2017г. на Окръжен съд – Ловеч за оставяне без разглеждане като недопустим предявеният от „Петрол холдинг” АД /н/ против „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ положителен установителен иск за установяване съществуване на неприето вземане на ищеца в производството по несъстоятелност на ответника в размер на 63 052 952,58 лева – платен дълг, като първоинстанционното производство е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба, „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ и синдикът на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/, излагат съображения за липса на основания за допускане на касационния контрол, съответно за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба по чл. 694 ТЗ е върната като недопустима, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е предявил процесното вземане в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, което доказване е в негова тежест, а от друга страна, ответникът е провел успешно оспорването на изпращането по пощата на молбата за предявяване на вземането в срок. Посочено е, че предявяването на вземането по делото по несъстоятелност в срока по чл.688, ал.1 ТЗ е задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иск по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на вземането.
Прието е, че съдът следи служебно за допустимостта на иска. Изложени са съображения, че независимо, че първоначално окръжният съд е приел с определението си по чл.374 ГПК, че искът е допустим, с оглед откритото производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване датата на предявяване на процесното вземане – 02.09.2016г. върху пощенския плик и приетите във връзка с това първоначална и втора по ред графологически експертизи, е направен извод за недопустимост на положителния установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. Посочено е, че по въпроса, дали вземането е предявено в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, не се формира сила на присъдено нещо с определението на окръжния съд по чл.692 ТЗ, с което той е приел, че вземането е предявено в срок, но е несъществуващо. Аргументирано е, че определението по чл.692 ТЗ не е постановено в исково производство със състезателен характер, поради което по предявен иск по чл.694 от ТЗ този въпрос може да се пререшава.
От фактическа страна по делото е прието за установено, че спрямо ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.07.2016г. на Окръжен съд – Ловеч, като решението е вписано в търговския регистър на същата дата, от която тече едномесечният срок за предявяване на вземанията по чл.685 ал.1 ТЗ, който изтича на 06.08.2016г. Съгласно чл.688, ал.1 ТЗ, допълнителният двумесечен срок за предявяване на стари вземания изтича на 06.10.2016г. Процесното вземане е предявено с молба, изпратена по пощата като обикновена, непрепоръчана пратка, с датно клеймо на изпращане върху пощенския плик 02.09.2016г. и е заведена в деловодството на Окръжен съд – Ловеч на 21.12.2016г. с отразен час на получаване на пощенския плик 12,34 часа. Синдикът на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ е включил вземането в списъка на неприетите вземания, тъй като е „предявено извън срока”. „Петрол холдинг” АД /н/ е подало възражение по чл.690 ТЗ, което с определение по реда на чл.692 от ТЗ от 19.04.2017г. по делото за несъстоятелност е оставено без уважение. Искът по чл.694 от ТЗ е предявен с искова молба, подадена по пощата на 02.05.2017г. т.е. в 14 – дневния срок, считано от обявяване на определението по чл.692 ТЗ в търговския регистър на 19.04.2017г.
В откритото производство по чл.193 ГПК е разпитан свидетелят К., който твърди че е пуснал плика, без да знае съдържанието му. Конкретната дата не помни – „било по това време, преди 2 години” /разпитът е извършен на 13.09.2018г./. Пликът бил при адвокат Б., на [улица]. Свидетелят занесъл плика в Централната софийска поща, в края на работния ден, като пуснал плика в кутия „за страната”.
Вещото лице по първоначалната СГЕ, след изследване на отпечатъка от датно клеймо върху пощенския плик, посочва в заключението си, че той е поставен ръчно, като неясният и нечетлив отпечатък на пощенското клеймо, обект на изследване, не дава възможност да се установи с клеймо на коя ПС е положен. Експертът е посетил пощенската станция в БРСЦ-София, кв. Враждебна, където имало контролна книга, съдържаща отпечатъците от клеймата и е проверил отпечатъците от клейма, които се намират в Комисията за регулиране на съобщенията и са използвани от „Български пощи” ЕАД. Установил е съществена разлика в час на обработка – 9 часа – 19 часа. Тъй като вещото лице е посочило, че не може да даде друг отговор, а именно че не може да каже на коя пощенска станция е клеймото, Ловешкият окръжен съд е назначил повторна СГЕ с вещо лице Б.. В заключението си това вещо лице стига до извода, че отпечатъкът от пощенско клеймо върху пощенския плик с подател „Петрол холдинг” АД /н/ и получател Окръжен съд-Ловеч, е поставен ръчно, с ръчен датен клеймовъчен печат. Според вещото лице, отпечатъкът е неясен и в него не са отпечатани: номер на пощенската станция, населеното място, идентификационен номер на клеймото, поради което не са спазени изискванията на Инструкцията за организация на пощенските услуги на „Български пощи” ЕАД-2011г. Възприет е изводът на вещото лице, че процесният отпечатък не е от пощенско клеймо от представените за сравнение от Градска служебна поща-София и Български разменно сортировъчен център-София-кв. Враждебна. Експертът категорично е посочил, че на отпечатъка липсват задължителни реквизити: населено място, номер на пощенската станция, година. В откритото съдебно заседание вещото лице Б. допълва заключението, като сочи, че пощенското клеймо е изгубено след датата 02.09.2016г, не се знае къде и кога, но е представена контролната книга на Централна поща с контролни отпечатъци от този период. При сравняването им с процесния отпечатък са констатирани следните различие между процесния отпечатък от клеймо и контролните отпечатъци: в диаметъра, съответно 30,5 мм на отпечатъка и 28/29 мм на контролните отпечатъци; в отпечатъка липсва вътрешният кръг, какъвто има в сравнителните образци; има различия и в детайлите на отделните цифри. Посочено е, че въз основа на подробен и обоснован анализ на данните по делото вещото лице Б. стига до крайния извод, че отпечатъкът от клеймото не е оставен от нито един от представените за сравнение пощенски датни клейма на ГПС-София и БРСЦ-София. Според решаващият състав на апелативния съд, заключението на графологичната експертиза с вещо лице Б. е компетентно, обосновано, ясно, пълно, еднозначно, не съдържа противоречия и не възниква съмнение за неговата правилност, поради което е кредитирано. С оглед на това е прието за правилно недопускането от първоинстанционния съд на допълнителна или повторна графологична експертиза.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (чл. 280, ал.1, т.3 ТЗ): „1/ Следва ли да носи отговорност страната, която е подала книжата си по пощата за неправилно поставено пощенско клеймо?; 2/ Следва ли да се зачете подаването по пощата на искането за предявяване на вземания от търговското дружество за спазване на срока, съгласно чл.62, ал.2 ГПК?; 3/ Представлява ли пощенското клеймо документ по см. на раздел Четвърти „Писмени доказателства” по ГПК и ако представлява, то как следва да се оцени доказателствената му стойност съобразно изискванията на чл.178, ал.1 ГПК?; 4/ След като съдът по несъстоятелността е приел с определението си по чл.692 ТЗ, че вземането на кредитора в производството по несъстоятелност е предявено в преклузивните срокове, предвидени в закона, допустимо ли е при завеждане на установителния иск по реда на чл.694 ТЗ, сезираният съд отново да разгледа предявяването на вземането и да прекрати делото като недопустимо с аргумент, че същото не е депозирано в срок; 5/ Допустимо ли е, след като съдът е счел искът за допустим, постановил е определение в тази връзка, разпределил е доказателствената тежест и в хода на производството са били събрани доказателства от страните, съдът самостоятелно и по свой почин да отменя своето определение, да постанови в открито съдебно заседание ново определение, с което да прекрати делото като недопустимо?; 6/ След даване ход на делото, направена преценка относно допустимостта на иска и провеждане на процедура по събиране на доказателства, съдът следва ли да се произнесе с решение по отношение на отхвърлянето на иска, поради недопустимост?; 7/ Може ли съдът да прекрати дело, поради недопустимост, в рамките на открито съдебно заседание, на което се събират нови доказателства и се изслушва заключение на вещото лице, оспорено от страните по делото?.” Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, предвид следното:
Първи и втори въпрос не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касация. Въззивното инстанция не е приела, че клеймото е неправилно поставено, така както се поддържа в първи въпрос, а че клеймото е неистинско, тъй като отпечатъкът от него е различен от контролните отпечатъци на пощата, чрез която се поддържа, че е подадено писмото. Въз основа на това и с оглед разпределението на тежестта на доказване на обстоятелството, че подаването на писмото чрез пощата е станало на посочената в процесния отпечатък дата, е разрешен спорът за спазване на срока за предявяване на вземанията, като касаторът не обвързва отговорите на въпросите с релевантния за изхода на делото факт – неистинността на отпечатъка върху пощенския плик. Спрямо трети въпрос също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът е приел, че въз основа на ангажираните по делото доказателства ответникът е доказал неистинността на датното клеймо.
Четвърти въпрос е обуславящ за изхода на спора, но спрямо него не е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като даденото от апелативния съд разрешение съответства на практиката на ВКС, материализирана в постановеното по т.д. № 407/2016г. решение от` I т.о., в което е прието, че предявяването на вземанията в установените в ТЗ срокове по делото по несъстоятелност е предпоставка за допустимост на иска по чл.694 ТЗ.
Пети, шести и седми въпрос не могат да обусловят проявлението на посочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съгласно безпротиворечивата практика на съда, съдилищата следят служебно за допустимостта на иска и ако порокът не може да бъде саниран, това води до прекратяване на производството по делото. По-горните съдебни инстанции също по свой почин проверяват допустимостта на решението, свързана с допустимостта на иска, без да е налице оплакване за това в жалбата. Извършените процесуални действия по събиране на доказателства за относими към допустимостта на иска факти представлява проявление на така нар. „процес относно процеса”. Липсва промяна на обществените условия или на законодателството, които да пораждат необходимост от даване на друго разрешение. Следва да се има предвид, че във връзка с оспорване на второто заключение на графологичната експертиза, съдът е приел, че не са налице предпоставките за допускане на нова или допълнителна експертиза, поради което с оглед приключило събирането на доказателства във връзка с оспорване на истиността на изходящото датно клеймо, относима към допустимостта на иска, и с оглед извършената преценка на установените факти е прекратено производството като недопустимо.
Касаторът се позовава и на селективния критерий по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебно определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 39 от 06.03.2019г. по в.ч.т.д. № 47/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.