2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1171
С. 13.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3083/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Н. Г., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В възз. с-в, № 1214 от 24.02.2014г. по в.гр.д. № 10293/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 46 с-в, № 150 от 21.05.2012г. по гр.д. № 55751/2010г. с което е отхвърлен предявеният от К. Т. М. против [фирма] [населено място] иск за заплащане на сумата 13 700 лв. неустойка по договор за строителство.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника адв. Б. В. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от К. Т. М. против [фирма] иск за заплащане на сумата 13 700 лв., съставляваща неустойка по договор за строителство, въззивният съд е приел, че ответникът не е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си и не дължи мораторна неустойка. Споделил е изводите на първоинстанционния съд относно логическото тълкуване на клаузите в договора от 22.06.2007г., включително клаузата за неустойка. Приел е, че съгласно точка 2 от договора за покупко-продажба на недвижимия имот, продавачът се е задължил да завърши обекта във вид и степен на завършеност съобразно предвиденото в нормативните документи в областта на жилищното застрояване като в точки 2.1 и 2.2. подробно е описано какви строително-монтажни работи следва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че обектът отговаря на избрания от страните стандарт за завършеност. Въз основа на подписания от страните по делото на 30.06.2008г. протокол съдът е приел, че описаните в нотариалния акт строително монтажни работа са изпълнени и обектът е предаден във вида, описан в договора. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е посочило, че това състояние на имота е годно, за да бъде издаден Акт Образец № 15. Предвидената в точка 3. от договора клауза за неустойка обезпечава срочното изпълнение на СМР в имота до степен на завършеност, съответна на нормативния стандарт за издаване на Акт Образец 15, а не самото подписване на този документ. Датата, от която длъжникът се счита в забава е 31.12.2008г., а протоколът за предаване на недвижимия имот в състояние, съответстващо на уговореното в договора е 30.06.2008г., поради което ответникът не е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си и не дължи мораторна неустойка.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите „може ли съдът да откаже да присъди неустойка при настъпване на всички елементи от фактическия състав, които определят нейната изискуемост”, „може ли съдът да изменя договора между страните без тяхно съгласие и без да са налице законови предпоставки за това”, „при спор относно прилагане на договорна клауза може ли съдът да постанови съдебно решение, без да тълкува действителната воля на страните съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД”, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „фактическото завършване на СМР до ниво, позволяващо приемането на акт Образец 15, равнозначно ли е и има ли същите юридически последици като приетия акт Образец 15”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че така формулираните въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а фактически въпроси, свързани с тълкуването на т. 2 и т. 3 от сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот. Въпросите съдържат предпоставки /настъпване на всички елементи от фактическия състав, които определят изискуемост на неустойката/, изразяващи несъгласието на жалбоподателя с даденото от съда тълкуване на договора. Според касатора са настъпили всички елементи от фактическия състав, които определят изискуемостта на неустойката, но съдът е „изменил” договора, т.е. тълкувал е неправилно волята на страните по него. Доводите, че съдът не е тълкувал правилно договорните клаузи съгласно действителната воля на страните и не е приложил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съставляват оплакване за неправилност на решението, което е основание за касационно обжалване /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК /определение № 462/2009г. ІІ т.о. ВКС/. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Ответникът е поискал присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В възз. с-в, № 1214 от 24.02.2014г. по в.гр.д. № 10293/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: