3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1175
София, 01.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 651/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез пълномощника адв. Емил М., против решение № 46 от 2. 02. 2011 г. по гр. д. № 10/2011 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1829 от 4. 11. 2010 г. по гр.д. № 3850/2010 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от В. Й. В. против [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено със заповед № 7/9. 04. 2010 г. и акт за прекратяване на трудов договор № 113/8. 10. 2009 г. на управителя на [фирма], на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителна практика на ВКС и разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. Й. В. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част – по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
С обжалваното решение на Русенският окръжен съд е потвърдено решение № 1829 от 4. 11. 2010 г. по гр.д. № 3850/2010 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от В. Й. В. против [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено със заповед № 7/9. 04. 2010 г. и акт за прекратяване на трудов договор № 113/8. 10. 2009 г. на управителя на [фирма], на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че извършеното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като към издаване и връчване на заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание трудовото правоотношение между страните е било прекратено от ищеца, с писмено изявление по чл. 327 КТ, като прекратяването е настъпило независимо от това дали е било налице посоченото от работника основание по чл. 327 КТ. Приел е, че към връчване на заповедта за уволнение между страните не е съществувало трудово правоотношение и работодателят не е имал право да налага дисциплинарни наказания, поради което уволнението се явява незаконно и следва да бъде отменено. Позовал се е в мотивите на решение по чл. 290 КТ – решение № 144 от 23. 02. 2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба са посочени следните материалноправни въпроси: дали получаването на едностранното изявление по чл. 327 КТ, отправено от работника до работодателя, има за последица прекратяване на трудовото правоотношение или прекратяването настъпва само ако са били налице основанията по чл. 327 КТ.
Така формулираният въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Неоснователен е доводът, че посоченият въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – цитираното от касатора решение № 144 от 23. 02. 2010 г. по гр.д. № 3101/2008 г. на Върховния касационен съд, І г.о. В същото е прието, че писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание. Прието е, че при незаконно /без основание/ прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника обезщетяване на вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяване на вече прекратеното трудово правоотношение. Прието е, че последващото /след отправяне на изявлението по чл. 327, ал. 1 КТ/ прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” ще се яви незаконно – извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това. Изводите на въззивния съд, касаещи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, са изцяло в съответствие с приетото в решението по чл. 290 ГПК, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователен е и доводът, че разглеждането на поставения въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият въпрос е разгледан в посоченото решение по чл. 290 ГПК, постановено след допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решението представлява задължителна съдебна практика и с изясняването на материалноправния въпрос е допринесло за правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 327 и 335, ал. 1, т. 3 КТ.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 2. 02. 2011 г. по гр. д. № 10/2011 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1829 от 4. 11. 2010 г. по гр.д. № 3850/2010 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от В. Й. В. против [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено със заповед № 7/9. 04. 2010 г. и акт за прекратяване на трудов договор № 113/8. 10. 2009 г. на управителя на [фирма], на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: