Определение №1178 от 2.11.2011 по гр. дело №608/608 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
София, 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 608/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П на РБ против решение № 216 от 8. 02. 2011 г. по гр. д. № 777/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в в частта, с която е потвърдено решение от 23. 02. 2010 г. по гр. д. № 1109/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, І-12 състав в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ, да заплати на Р. Р. Д. сумата 25000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, както и в частта с която е отменено решение от 23. 02. 2010 г. по гр. д. № 1109/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, І-12 с-в в частта относно солидарното осъждане на Софийски окръжен съд за горната сума и искът срещу Софийски окръжен съд е отхвърлен. Поддържа се, че в обжалваните части решението е неправилно и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените срещу Прокуратурата на Република България искове, а при условията на евентуалност – намаляване на обезщетението и солидарно осъждане и на Софийски окръжен съд за намаления размер.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната съдебна практика, по материалноправен въпрос решавани противоречиво от съдилищата и по материалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответните страни по касационната жалба – Р. Р. Д. и Софийски окръжен съд не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части.
С въззивното решение е потвърдено решение от 23. 02. 2010 г. по гр. д. № 1109/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, І-12 състав в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ, да заплати на Р. Р. Д. сумата 25000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление и е отменено първоинстанционното решение в частта относно солидарното осъждане на Софийски окръжен съд за горната сума, като искът срещу Софийски окръжен съд е отхвърлен.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като тя, в качеството си на орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, е повдигнала срещу ищцата обвинение за тежко престъпление от общ характер и е поддържала обвинението до приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда, а при наличието на оправдателна присъда действията по повдигане и поддържане на обвинение следва да се считат незаконни, както и че в тези хипотези обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, съгласно т. 13 от ТР 3/04г. При определяне размера на обезщетението съдът се отчел факта, че обвинението е било за тежко престъпление, че наказателното производство е продължило три години, а задържането под стража – две години и три месеца, че ищцата е изпаднала в депресивно състояние, изживяла е емоционален стрес, чувствала се е отчаяна от перспективата в случай на евентуалното й осъждане, както и изключително младата й възраст. Приел е, че присъденото обезщетение в размер на 25000 лв. е достатъчно, за да я обезщети за причинените морални вреди. По отношение на иска срещу Софийски окръжен съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като в случая осъдителната присъда на окръжния съд не е влязла в сила и е отменена по реда на инстанционния контрол от апелативната инстанция, чиято присъда е потвърдена от ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси:
а/. при определяне на неимуществените вреди следва ли съдът да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с т. 11 ППВС № 4/68 г. и с точки 3 и 11 от ТР 3/2005 г.;
б/. как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ – с твърдение, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата;
в/. следва ли да отговаря съдът по ЗОДОВ в хипотезите, при които постановена осъдителна присъда не е влязла в сила, а е отменена по реда на инстанционния контрол – с твърдения, че разглеждането на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона доколкото формулировката на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е неясна и не навежда директно на извода, че се касае за отговорност, която се реализира само при влязла в сила осъдителна присъда, отменена по реда на извънредните способи за отмяна.
И трите посочени правни въпроса са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело.
Относно първия посочен по-горе правен въпрос /дали при определяне на неимуществените вреди съдът е задължен да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта/ – неоснователен е доводът, че същият е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /ППВС № 4/68 г., т. ІІ и ТР 3/2005 г., т. 3 и т. 11/. В цитираното постановление е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъл на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението и които съдът е длъжен да обсъди. В случая, при определяне размера на обезщетението съдът е преценил всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение при определяне на търпените неимуществени вреди – отчел е тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, продължителността на задържането под стража, изключително младата възраст на ищцата, начинът, по който обвинението и задържането са се отразили на психиката й и продължителността и интензитета на породените от това негативни емоционални изживявания. В този смисъл, не би могло да се приеме, че решението на съда не е съобразено с дадените в ППВС № 4/68 г. указания. Решението не противоречи и на приетото в точки 3 и 11 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. доколкото по делото няма никакви данни увредената с поведението си да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат /наличието на какъвто принос безспорно би представлявал обстоятелство, налагащо намаляване на претендираното обезщетение/, до колкото присъденото обезщетение е за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, доколкото в настоящия казус не е налице хипотезата на частично оправдаване и доколкото болките и страданията са преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Относно втория посочен по-горе правен въпрос /как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ/ – не е доказано противоречивото му решаване от съдилищата. На приложеното решение от 24. 03. 2009 г. по гр.д. № 1196/2007 г. на СГС, ТК, І-4 с-в не е удостоверено същото да е влязло в сила, поради което не следва да се обсъжда. От останалите представени съдебни решения /едно на окръжен съд и две на ВКС, постановени по отменения ГПК/ – решение № 506/29. 05. 2009 г. по гр.д. № 587/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 740 от 31. 05. 2004 г. по гр.д. № 72/2003 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 383 от 17. 03. 2008 г. по гр.д. № 72/2008 г. на ОС – Враца и изложените към тях мотиви не би могло да се приеме, че съдебните състави са прилагали по различен начин обществения критерий за справедливост. И трите съдебни акта касаят случаи, които са твърде различни от настоящия по продължителност на наказателното производство, по продължителност на периода на задържане, по тежест на обвинението, по конкретното породените при всеки от ищците негативни психични изживявания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. Именно прилагането на критерия за справедливост, съотнесен към всички обстоятелства, установени при всеки един от случаите, е наложило определяне на различни размери на обезщетенията за търпените неимуществени вреди.
По третия посочен по-горе материалноправен въпрос /следва ли да отговаря съдът по ЗОДОВ в хипотезите, при които постановена осъдителна присъда не е влязла в сила, а е отменена по реда на инстанционния контрол/ – неоснователен е доводът, че разглеждането на същия ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият въпрос е разгледан в решения по чл. 290 ГПК, постановени след допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – решение № 345 от 27. 05. 2010 г. по гр. д. № 5076/2008
г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 300 от 21. 10. 2011 г. по гр. д. № 213/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., в които е прието, че отговорността на съда за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано /чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ/ се поражда само при наличие на влязла в законна сила осъдителна присъда, която е отменена по реда на извънредните способи за отмяна и след отмяната лицето е признато за невиновно и оправдано, но не и когато постановената невлязла в сила осъдителна присъда е отменена по реда на инстанционния контрол. Цитираните съдебни решения представляват задължителна съдебна практика и с изясняването на разгледания материалноправен въпрос са допринесли за правилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 от 8. 02. 2011 г. по гр. д. № 777/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в в частта, с която е потвърдено решение от 23. 02. 2010 г. по гр. д. № 1109/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, І-12 състав в частта, с която е осъдена П. на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ, да заплати на Р. Р. Д. сумата 25000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, както и в частта, с която е отменено решение от 23. 02. 2010 г. по гр. д. № 1109/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, І-12 с-в в частта относно солидарното осъждане на Софийски окръжен съд за горната сума и искът срещу Софийски окръжен съд е отхвърлен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар