Определение №1180 от 42348 по гр. дело №5600/5600 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1180

Гр.С., 10.12. 2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5600 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.5451/17.07.15 по г.д.№.2160/15, на Софийски градски съд, ІІ Е ГО – с което е потвърдено решение №.78-250/16.12.14 по г.д. №.46048/14 на Софийски районен съд, 78с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна С. В. П. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение – по силата на което ищецът е заемал длъжност ”мениджър системна администрация” в дирекция „Финанси и администрация”, което е било прекратено на основание чл.328 ал.2 КТ без да са налице всички кумулативни предпоставки на разпоредбата. Посочил е, че уволнението на това основание предпоставя компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение, ищецът да е бил между лицата, които представляват ръководство на предприятието по смисъла на пар.1 т.3 КТ, преди прекратяването на трудовото му правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, изпълнението на договора за управление да е започнало, уволнението да е извършено в 9-месечен срок от започналото изпълнение на договора за управление. В. инстанция е приела, че по делото не е спорно, че с Протокол от 16.06.14 Н. С. /подписал заповедта за уволнение/ е бил назначен за управител на ответното дружество, който самостоятелно да го представлява. Не са представени, обаче, писмени доказателства, че със същия е сключен договор за управление на предприятието, респективно че изпълнението му е започнало. Съдът е конкретизирал, че законодателят е имал предвид сключване на договор за управление, който да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият трябва да постигне /производителност, рентабилност, обороти, печалби, поддъражне на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции/, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. В случая ответникът, комуто е доказателствената тежест да установи наличието на такъв договор със съответните параметри, сключен с новия управител, не ангажира такива доказателства /писмената форма е такава за доказване/, поради което и не е доказано наличието на основанието за уволнение, респективно законосъобразното упражняване на правото на уволнение от работодателя – дори ищецът да е лице по смисъла на пар.1 т.3 ДР КТ – доколкото с длъжностната му характеристика му е възложено като основна цел подпомагане и организиране на работните процеси, свързани с администрация.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 КТ, като формулира следните въпроси: 1. ”Следва ли въззивният съд да се произнесе по изложените във въззивната жалба оплаквания и да провери законосъобразността само на процесуалните действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, посочени във въззивната жалба?”; 2. „Следва ли въззивният съд да даде указания на страните да представят доказателства, когато докладът на първоинстанционният съд е непълен и неточен?”.
Във връзка с първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно цитираната задължителна практика на ВКС съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания. В случая въпросът се задава в контекста на твърдения, че въззивният съд не е обсъдил писмено доказателство /извадка от профила на ищеца в L./ за доказване, че длъжността е ръководна, респективно, че не е взел отношение по изложените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради неизследване на това доказателство. Видно от мотивите на въззивната инстанция, обаче, тя е приела, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на пар.1 т.3 ДР КТ – както се твърди и в жалбата, но е потвърдила първоинстанционното решение по други мотиви – а именно, че липсва друга предпоставка за законосъобразност на уволнението – договор за управление с определено съдържание /бизнес задача и конкретни икономически параметри/, с оглед останалите наведени в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението /липса на необходимото съдържание на договора за управление, сключен с ответника/. При това положение – и като се има предвид, че при приемане, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.328 ал.2 КТ /заемане на ръководна длъжност/, въззивният съд е следвало да се произнесе и по наличието на останалите негови елементи – което изрично се оспорва с исковата молба, не е налице твърдяното процедиране в отклонение от задължителната практика на ВКС.
Основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и във връзка с втория поставен въпрос. Съгласно цитираната задължителна практика на ВКС, уеднаквена и с ТР 1/13 от 9.12.13г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото; в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционният съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да преприемат тези процесуални действия на посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства въззивният съд дължи, в това число и служебно, единствено в случай, че прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. В случая безспорно не се касае за хипотеза на неправилна квалификация – поради което и за въззивния съд не е възниквало задължение да дава указания за ангажиране на доказателства. Във въззивната жалба не са били излагани и твърдения за допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада – за да се били дължими и указания до страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да ангажират в първата инстанция поради неточен доклад. Само за пълнота следва да се посочи, че още с исковата молба ищецът ясно е очертал основанията за незаконосъобразност на уволнението – в това число изрично посочвайки, че договорът за управление няма изискуемото съдържание /бизнес задача и икономически критерии/, за да може да породи упражняване на право на уволнение съобразно чл.328 ал.2 КТ; на ответника са били дадени указания, че следва да докаже наличието на материалноправните предпоставки за законността на уволнението и редовността на процедурата по извършването му, в това число положителните факти, на които се основават възраженията му срещу твърденията на противната страна – и той не е ангажирал такива доказателства, като е възразил, че се касае за конфиденциални отношения /”отношенията между управителя и едноличния собственик на капитала, свързани с конкретните поставени задачи, са вътрешни, информацията е конфиденциална и няма как да присъства в договора за управление, който се публикува в Търговския регистър”/ и че само този управител може самостоятелно да управлява и представлява дружеството. Предвид изложеното не е налице твърдяното процедиране в отклонение от задължителната практика на ВКС.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а на ответната страна се дължат направените разноски пред ВКС в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.5451/17.07.15 по г.д.№.2160/15, на Софийски градски съд, ІІ Е ГО.

ОСЪЖДА [фирма] да плати на С. В. П. 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.