О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1183
гр.София, 27. 10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1355/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1* на 16.06.2009 год. по в.гр.дело № 1263/2009 год., с което е оставено в сила решение № 91 от 20.03.2009 год. по гр.дело № 334/2008 год. по описа на К. районен съд, 2-ри състав, за отхвърляне иск по чл.331, ал.2 КТ за сумата 1 441,92 лева и иск по чл.128, ал.1 КТ за сумата 60,48 лева, представляваща част от дължимо трудово възнаграждение за м.януари 2008 год., със законната лихва от завеждане на исковата молба и направени по делото разноски.
Недоволен от въззивното определение е касаторът Ц. А. Д. от гр. С., представлявана от адвокат М от Пловдивската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК – прилага и четири броя съдебни решения на окръжен съд, два броя съдебни решения на районен съд, които не са заверени, че са влезли в сила и кога.
От ответника по касация „В”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено с оглед приложените съдебни решения.
Съгласно чл.285, ал.1 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 и чл.286 ГПК проверката на редовността на касационната жалба е възложена на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд с оглед указанията.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1355/2009 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!