3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1185
София 03.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 938/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. К. от гр. П., подадена от пълномощника му адв. А. Г., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Д отд., № 25 от 04.03.2010г. по в.гр.д. № 11137/2009г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 44 с-в, по гр.д. № 8979/2008г. и с въззивното решение е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Х. Д. К. да заплати на Д. Николов К. от гр. София сумата 2 000 лв., предявен като частичен иск от общата сума 52 000 лв., ведно с лихвата и разноските по делото.
Ответникът по жалбата Д. Николов К. от гр. София в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Въззивният съд е уважил предявения иск на евентуално заявеното основание – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като е приел, че не е установено по категоричен начин наличие на валидно възникнало между страните правоотношение, послужило като основание за даване, съответно за получаване на исковата сума. Приел е, че показанията на разпитаните свидетели създават само индиция за сключен договор за поръчка за закупуване на недвижим имот чрез косвено представителство – чл. 292, ал. 2 ЗЗД. Това обаче не е достатъчно за да се приеме наличие на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Освен това дори и да се приеме съществуването на такъв договор, то същият би бил нищожен съгласно чл. 293, ал. 3 ЗЗД поради липса на предвидената в закона форма за действителност. В заключение съдът е приел, че предаването /съответно получаването на сумата/ е станало без наличието на някакво правоотношение, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ответникът следва да я възстанови на ищеца.
Касаторът Х. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване на делото от първоинстанционния и въззивния съд, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос допустимо ли е приемането като доказателство по делото на разменена между страните кореспонденция по електронен път.
ВКС намира, че не е налице първото заявено от жалбоподателя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдебната практика се формира само от влезли в сила съдебни актове. Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси, тъй като решенията не са влезли в сила – т. 3 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаването на делото, тъй като представени по делото на хартиен носител писма от електронна поща не са приети като доказателство по делото, но е решен от въззивния съд при точно прилагане на процесуалните разпоредби относно доказателствата. Делото е разгледано при действието на отменения ГПК, съгласно който допустими доказателства в гражданското съдопроизводство са свидетелските показания, писмени доказателства, заключения на вещи лица, оглед и освидетелстване. Представените от жалбоподателя разпечатки от електронна поща не съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 142 – 156 ГПК /отм./. Не се констатира твърдяното противоречиво решаване на този въпрос от въззивния съд и с приложеното решение № 86/2009г. по гр.д. № 32/2009г., върху което липсват данни за постановилия го съд и за влизането му в сила. Както бе посочено по-горе съдебната практика се формира от влезли в сила съдебни решения.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Софийски градски съд, ІV Д отд., № 25 от 04.03.2010г. по в.гр.д. № 11137/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: