1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1187
[населено място] 10.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3472 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. К. Д., чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 17.03.2015г., постановено по в.гр.д.№359/2015г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение от 15.12.2014г. по гр.д.№2833/2014г. на Пловдивски районен съд относно режима на лични отношения на бащата с децата и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е постановен режим на лични отношения на бащата с децата по време на 30-дневния период през лятната ваканция.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Е. К. С., чрез процесуалния си представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение по бракоразводното дело на Е. С. и Б. Д. в частта относно родителските права след развода /всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18ч. в петък до 18.00часа в неделя, половината от Коледната и Пролетната ваканции на децата, както и 30 дни през лятото, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката”, и след отмяна в частта, в която е постановено „По време на 30-дневния период през лятната ваканция бащата има право да извежда децата от РБългария по посока Р. с цел почивка и посещения на роднини, като е задължен да ги върне в рамките на посочения 30-дневен период” е постановено: „По време на 30-дневния период през лятната ваканция бащата Е. С. има право да извежда децата И. Е. С. и К. Е. С. от РБългария в Р. с цел почивка и посещения на роднини, като е задължен да ги върне в рамките на посочения 30-дневен период”.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, за да обоснове наличието на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд е разрешил въпроса „допустимо ли е обективно съединяване на иск за развод /чл.49, ал.1 СК/ с иск по чл.127а СК”, по който няма съдебна практика. Поставеният от касатора правен въпрос не е от значение за конкретното дело, по което не е предявен иск с правно основание чл.127а СК, а е приложима разпоредбата на чл.59, ал.2 СК, каквито съображения са изложени във въззивното решение и които са в съответствие със задължителната практика на ВКС – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №150 от 12.06.2013г. по гр.д.№765/2012г. на ВКС, ІVг.о.
К. поставя въпроси: „обвързан ли е съдът при определянето на режима на лични отношения с процесуалното поведение и исканията на страните”; ”обстоятелството, че ищецът и баща на малолетните деца на страните, е чужд гражданин, принципно обуславя ли необходимостта от разширен режим на лични отношения с тях”; ”иманентно свързано ли е осъществяването на личните отношения с малолетните деца с извеждането им в чужбина”; ”обстоятелството, че въззивната жалбоподателка не е предложила на съда конкретен режим на лични отношения на децата с другия родител, може ли да бъде основание за отхвърляне на нейната жалба”. Първият и четвъртият от поставените въпроси не са разрешени с въззивното решение. Както се посочи, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.59, ал.2 СК – поради това, че между родителите не се е постигнало споразумение относно режима на лични отношения на бащата с децата, съдът служебно решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата /чл.59, ал.4 СК/. С. преценка на конкретните обстоятелства съдът е приел, че е в интерес на децата разширен режим на лични отношения с бащата, вкл. извеждането им в Р. през 30-дневен период през лятото, с цел почивка и посещения на роднини /по данни в социалния доклад децата са посещавали баща си и родните си в Р., вкл. баба и дядо/, като за постановяване на общ режим по отношение на двете деца е съобразено във връзка с ниската възраст на по-малкото дете И., че той ще бъде фактически придружаван при пътуванията в Р. и от по-големия си брат К. по време на ученическите ваканции на по-големия брат. Така постановения режим на лични отношения на бащата с децата е в интерес на децата и не противоречи със съдебната практика, на която се позовава касатора – решение по гр.д.№2537/2013г. на ВКС, ІVг.о. и ППВС №3/1974г., т.ІV, с които е прието, че мерките за личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, следва да се определи така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители, а определените с решението на съда мерки не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпроса: ”следва ли едва след изразяване и установяване на нежелание /„реално съпротивление”, по терминологията на съдебния състав/ от страна на детето, режимът на лични отношения може да бъде изменян”. Така поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като не се касае до обстоятелство от значение за постановяване на режима за лични отношения по конкретното дело. Отделно, с чл.59, ал.4 СК се уреждат критериите, с оглед на които съдът решава правните въпроси по ал.2, свързани с положението на децата след развод, възпроизвеждайки постановки от тълкувателната практика на ВС – ППВС №1/1974г. относно обстоятелствата, които имат отношение към положението на децата, които от значение е съвкупността от обстоятелствата по случая, които се преценяват от съда само с оглед интереса на детето.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.03.2015г., постановено по в.гр.д.№359/2015г. на Пловдивски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: