О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№119
София,27 ноември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н.дело № 583/2008 година
Производството пред ВКС е образувано на основание чл.44 ал.1 НПК, по повод разпореждане № 54 от 29.10.2008 година, постановено от съдия-докладчик при Русенския окръжен съд, с което е повдигнат спор за определяне на подсъдността по чнд № 346/2008 година, по описа на съда.
В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на законови условия, предпоставящи разглеждането на делото от състав на Районен съд-Разград.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, съобразявайки материалите по делото, в рамките на предоставените му от закона правомощия, за да се произнесе, взе предвид следното:
В Разградския районен съд е образувано чнд № 704/2008 година по внесено предложение от прокурор при Разградската районна прокуратура, въз основа на становище от Началник ОЗ”Изпълнение на наказанията”-Разград, сектор ”Пробация”, на основание чл. 43, ал. 2 НК, за замяна на наложената на осъдения Д. Т. Д. пробационна мярка-“поправителен труд”, в размер на три месеца, при 10% удръжка от месечното трудово възнаграждение, с друга такава-”безвъзмезден труд в полза на обществото”.
С протоколно определение от 15.10.2008 год., съдебното производство е прекратено, като са изложени съображения, че обстоятелства, поради които поправителният труд не може да се преведе в изпълнение са настъпили след като присъдата по нохд № 407/2008 год. ,по описа на Разградския районен съд е влязла в сила, поради което инициираното производството за замяна на пробационната мярка следва да се развива по реда на глава 35 НК. Като е приел, че по мястото на изпълнението на наказанието Русенският окръжен съд е местно и родово компетентен, съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на последния по компетентност.
С разпореждане № 54 от 29.10.2008 год. по чнд № 346/2008 год. съдията-докладчик от Русенския окръжен съд е констатирал законодателна празнота на процесуалноправната уредба по исканата с предложението замяна. В мотивите на разпореждането е изложил съображения, че компетентният съд да разгледа предложението е Разградският районен съд. Докладчикът се позовал на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 НК, която посочва, че когато възниква необходимост пробационната мярка “поправителен труд” се заменя от съда с безвъзмезден труд в полза на обществото, като законодателят не е уточнил кой съд и в каква процедура следва да се произнесе. Съществуващата празнота в закона /според докладчика/ не може да бъде заместена по аналогия с процедурата по глава 35 НК, понеже с нея изрично е посочен органа, който може да прави предложението-съответният Окръжен прокурор или Председател на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието и само в случаите на замяна на наказанието “пробация” с наказание “лишаване от свобода”.
С оглед на тези съображения-за направено предложение за замяна по чл. 43 НК от ненадлежен орган /по смисъла на чл. 451 НПК/ и изводите, че в наказателния процес приложението на сходна процесуална норма по аналогия е недопустимо, докладчикът е прекратил производството и на основание чл. 44 НПК е изпратил делото по компетентност на Върховният касационен съд за определяне на съда, който следва да разгледа и реши делото.
Настоящият касационен състав намира, че делото следва да бъде разгледано и решено по същество от състав на Окръжен съд-Русе.
Вярна е констатацията на съдията-докладчик от Русенския окръжен съд за съществуваща законодателна празнота относно липсата на процедура за замяната на една пробационна мярка с друга, при хипотезата на чл. 43, ал. 2 НК. Затова, констатираните противоречия и непълнота в процесуалното законодателство следва да бъдат преодолени чрез тълкуване на правото при отчитане особеностите на съществуващия сходен за случая нормативен материал-чл.43а НК, чл. 414 НПК и чл.451-452 НПК и чрез прилагане на процесуалния закон по аналогия.[1]
При анализа на въпроса свързан с компетентния съд в хипотезите на чл. 43, ал. 2 НК позоваването само на разпоредбата на чл.414 НПК ще бъде неправилно, защото тя установява изчерпателно посочени действия на съда, постановил влязлата в сила присъда или определение, във връзка с тяхното изпълнение и поради несъответствието й с изискванията на производството по замяна на пробацията с лишаване от свобода-чл. 451-452 НПК.
Нормата на чл.43, ал. 2 НК очертава процесуална възможност за замяна на наложената при диференциране на наказателната отговорност пробационна мярка “поправителен труд” с “безвъзмезден труд в полза на обществото” , при визираните в същата предпоставки и условия.
При разпоредбата на чл. 43а НК пък са посочени двете хипотези, когато наложена пробационна мярка може да се замени от съда с друга или наказанието “пробация” да се замени изцяло или отчасти с наказание “лишаване от свобода”, по предложение на съответния пробационен съвет, при визираните в законовата норма предпоставки, сочещи на неправомерно поведение на осъдения, с произтичащите от това санкционни последици.
Липсата на изрично разграничение на органа осъществяващ тази дейност при очертаните хипотези на двете тълкувани норми обосновават заключението, че компетентният съд е един и същ, в случаите на чл. 43, ал. 2 и на чл. 43а, т.т. 1 и 2 НК. Същевременно нормите на чл. 451-452 вр. чл. 414 ал. 1, т.2 НПК регламентират процедурата по приложението на чл.43а, т.2 НПК и определят компетентния орган, оторизиран да се произнесе по предложението за замяна на наказанието “пробация” с “лишаване от свобода”, а именно-окръжният съд по местоизпълнение на наказанието пробация.
Съдържанието на разпоредбата на чл.414 НПК не е синхронизирано с правните норми, регламентиращи замяната на наказателната санкция – “пробация” с “лишаване от свобода”. В чл. 414, ал. 1, т. 2 НПК механично е извършено заместване на наказанията-“поправителен труд без лишаване от свобода” и “задължително заселване” с новия вид наказателна санкция-“пробация” /въведена в системата на наказанията с измененията на НК /ДВ,бр. 92/2002 год., в сила от 01.01.2005 год./ и са посочени свързаните с това изисквания, по отношение замяната с “лишаване от свобода”, като не е съобразена изричната уредба на тази процесуална дейност, в разпоредбите на чл.451-452 НПК. От тълкуването на съдържанието на последните две процесуални норми във връзка с чл. 414 НПК може да се извлече извода по аналогия, че най-близката, с оглед предмета по чл. 43, ал. 2 НК процесуална нормативна уредба / за замяната на пробационна мярка “поправителен труд” с “безвъзмезден труд в полза на обществото” и оправомощеният да извърши тази дейност съдебен орган/ е тази, очертана в разпоредбите на чл. 451-452 НПК.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че компетентният съд за разглеждане на делото по същество е Русенският окръжен съд.
При решаване на делото, с оглед изложените по-горе съображения, следва да се обсъди налице ли е редовно съставено до съда предложение, изходящо от надлежен орган за иницииране на производството.
Воден от горното и на основание чл. 44 ал.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ делото по подсъдност на Русенския окръжен съд и му ВЪЗЛАГА по компетентентност да разгледа и реши чнд № 346/2008 година, по негов опис.
Препис от определението да се изпрати на РС-гр. Разград за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
[1] Аналогията на закона е в съгласие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ДВ, бр. 27/73 г., посл. изм. и доп. в ДВ, бр. 55/03 г.) и съдът е следвало да я съобрази