О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
С. 01.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6265 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Я. Й. К. от [населено място] и К. Й. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 57 от 3.07.2015г. по в.гр.д.№ 103 по описа за 2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 30 от 18.02.2015г. по гр.д. № 1378/2014г. на Окръжен съд Бургас, с което е прието за установено по отношение на А. Ц. А., действаща със съгласието на майка си Е. Б. С., Я. Й. К. и К. Й. К., че договорът за продажба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.503.219.3.2, находящ се в сграда с идентификатор № 51500.503.219.3 с площ от 35кв.м., с предназначение за склад, ведно с прилежащите към него ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 51500.503.219 по кадастралната карта на [населено място], сключен с н.а. № 55 т.ІІ рег. № 1483 д.№ 248/2014г. на нотариус А. е нищожен поради противоречие с добрите нрави и е осъден К. Й. К. да предаде на А. Ц. А. същия имот, като иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД е отхвърлен по отношение на Я. Й. К. и са присъдени разноски.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по въпроса за предпоставките за уважаване на иск за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите и по-специално достатъчна ли е само преценката на уговорените насрещни престации в сключения договор или следва да се съобрази и волята на страните, да се изяснят действителните им отношения, целящи постигане на допустим от закона правен интерес? В тази връзка се позова на решение постановено по чл.290 от ГПК с № 119 от 22.03.2011г. по гр.д.485/2011г. на І г.о. Според касаторите еквивалентността на престациите следва да се преценя и съобразно установената в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето на страните, както и изрично уредената в ЗМДТ и З. възможност за сключване на сделки с цена под определената данъчна оценка. Позовава се на решение № 453 от 25.08.2010г. по гр.д.№ 4277/2008г. на І г.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Не се спори, че ищцата е дъщеря и единствен наследник на Ц. А., който на 21.02.2014г./три дни преди да постъпи в болница в явно увредено общо състояние и десет дни преди смъртта си/ е упълномощил първия ответник /негов приятел от детинство и кум/ да „продаде /замени/ на лице, което определи и при цена каквато уговори по собствена преценка, като определя условията на сделката изцяло и свободно по своя преценка, без ограничение на представителната власт, както и да договаря съгласно чл.38 ЗЗД” процесния недвижим имот.
По силата на така предоставеното пълномощно първият ответник, четири дена по-късно /на 25.02.2014г./ е прехвърлил имота на втория ответник /негов брат/, чрез продажба, за сумата 9 000лв., при данъчна оценка на същия от 22 202лв. и установена пазарна цена 17 600лв. /т.е. продажната цена е 2.47 пъти по-ниска от данъчната и 1.96 пъти по-ниска от пазарната/.
Решаващите мотиви на въззивния съд за да счете сключеният договор за нищожен поради противоречие с добрите нрави са, че представителят е действал във вреда на представлявания тъй като е продал имота на очевидно неизгодна за него цена, далеч под нормално житейски предвидимата, при това на свой близък, в грубо противоречие на очакванията за доверие и добросъвестно поведение, при установените приятелски отношения между упълномощител и упълномощен, в момент, когато представляваният е бил в изключително влошено здравословно състояние в резултат на тежко заболяване. Според съда, в случая наличието на тежък дефект, засягащ обществения морал произтича не само от обективната увреда, с оглед неизгодната цена на сделката, но и от морално укоримото поведение на упълномощения ответник, който се е възползвал от очевидната близка кончина на упълномощителя си, действал е при конфликт на интереси, прехвърляйки имота на своя брат и е извършил действията съзнателно, с цел увреждане на бъдещия наследник. Като е счел сделката за обществено нетърпима, засягаща установения морал и всеобщо възприети разбирания за правилно поведение, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за нищожност поради противоречие с добрите нрави.
При така изложените мотиви, поставеният от касатора въпрос, отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото е свързан с решаващите изводи на съда и е от значение за изхода на спора. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. Цитираните от касатора актове по чл.290 ГПК не дават основание за друг извод и не обосновават наличие на посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, първо защото не касаят сделки, сключени от представител /не са постановени по идентичен случай/ и второ тъй като даденият в тях принципен отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, е съобразен от въззивния съд. В практиката няма спор, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност на това основание се прави за всеки конкретен случай, съобразно установените по делото факти /вж.решение № 298 от 31.10.2013г. по гр.д. № 1312/2012г. на ІVг.о. и посоченото решение № 453 от 25.08.2010г. по гр.д.№ 4277/2008г. на І г.о./ В случая, видно от гореизложените мотиви, въззивният съд е съобразил установените обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извод, идентичен с този в приложеното от касатора решение № 453/25.08.2010г. за наличие на толкова тежък дефект, засягащ обществения морал, при който неравностойността на престациите е такава, че практически е сведена до липса на престация. Този извод, доколкото касае съществото на спора и обсъждане на ангажираните по делото доказателства, съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде проверяван и обсъждан от настоящия състав във фазата по допустимост. Следва да се има пред вид и че когато сделката е сключена от представител /както е в случая/, неговата свобода на договаряне по чл.9 ЗЗД не може да се разглежда отделно от задължението му да действа /не в собствен интерес/, а в интерес на представлявания.
Съобразено е и другото цитирано от касатора решение с № 119 от 22.03.2011г. по гр.д.485/2011г. на І г.о., съгласно което „при преценката на действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави съдът преценява действителната воля на страните”, „формирана по всичките им уговорки, взаимната им връзка и целта на договора” и дали удовлетворяват значим допустим от закона интерес”. Твърденията на касатора, че съдът не е отчел, че няма забрана за сключване на сделки с цена под определената данъчна оценка и наличието на данни, сочещи наличието на други отношения между пълномощник и упълномощител, всъщност за такива за необоснованост на постановения акт, които обаче не са релевантни за настоящата фаза по допустимост, в която правилността на акта не може да е предмет на преценка.
Мотивиран от гореизложеното, , Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 3.07.2015г. по в.гр.д.№ 103 по описа за 2015г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :