2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
С.. 29.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4112/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Г. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Б. П., срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 115 от 29.03.2013г. по в.гр.д. № 70/2013., с което е отменено решението на Девинския районен съд, № 151 от 19.12.2012г. по гр.д. № 202/2012г. в частта, с която е отхвърлен искът за обявяване нищожност на сключения с нот. акт № 33/2006г. договор за покупко-продажба и в частта, с която е уважен предявеният от В. П. Г. ревандикационен иск, и с въззивното решение е прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо вр. чл. 152 ЗЗД договорът за продажба и е отхвърлен насрещният иск за ревандикация на процесния недвижим имот.
Ответниците Д. Р. Р. и Е. В. Р. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. З. Ч. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е приел, че изложените в исковата молба фактически твърдения сочат на нищожност на сключената с нот. акт № 33/2006г. продажба между Р. Д. Р. като продавач и В. П. Г. като купувач, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 152 ЗЗД, забраняващ съглашения в които се уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора различен от този, който е предвиден в закона. Уговорки за прехвърляне на недвижим имот за обезпечаване на вземането на заемодателя и за обратно прехвърляне след изплащане на заема, са недействителни като противоречащи на чл. 152 ЗЗД. Сключената с цел обезпечаване на заема покупко-продажба е симулативна, а прикритата уговорка е противна на закона. Обстоятелството кой ще изкупи по договора за обратно изкупуване – дали далият обезпечението или неговият пълномощник, е без значение. Без значение е и дали далият обезпечението обезпечава свое или чуждо задължение – договореностите между длъжника и далият обезпечението касаят вътрешните им отношения, които са извън предмета на делото. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел за установен сключеният устен договор за заем на парични средства, както и уговорката за прехвърляне на недвижимия имот като обезпечение на заема. Поради прогласяването й за нищожна сделката няма вещноправно действие и не създава право на собственост по отношение на В. Г.. Още повече, че с първоинстанционното решение, което в тази част е влязло в сила, е обявена за нищожна извършената през 2005г. покупко-продажба, с която Д. Р. и Е. Р. са продали на сина си Р. Р. процесния имот.
К. В. П. Г. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС и на съдилищата по материалноправните и процесуалноправни въпроси: „каква е правната квалификация на иска – по чл. 26, ал. 2 или чл. 26, ал. 1, пр. първо вр. чл. 152 ЗЗД, когато действителната воля на страните не е покупко-продажба, а обезпечение на предоставен заем”; „противоречи ли на закона договор, чиито клаузи напълно и обективно съответстват на повелителни правни разпоредби”; „обоснован ли е изводът на съда за наличие на симулативна сделка без да е представен обратен документ или начало на писмено доказателство по делото”; „за доказване на договор за заем достатъчни ли са свидетелски показания, които сочат на водени преговори за сключване на такъв договор”; „доказано ли е сключването на договор за заем при липса на писмени или устни доказателства за предаване на сумата и нейния размер”. Прилага съдебна практика.
По първия от поставените въпроси касаторът твърди противоречие с решение № 551/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 170/2010г. ІV г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че покупко-продажба на недвижим имот, сключена с цел да обезпечи договор за заем, е симулативна, а прикритата уговорка е противна на закона като целяща удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. С второто решение е прието, че не може въззивният съд без конкретизация в обстоятелствата на исковата молба, да вмъква ново основание в предмета на спора и да приема привидна продажба, прикриваща продажба с уговорка за обратно изкупуване.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика. Така както е прието и в приложеното решение № 170/2010г. ІV г.о. ВКС, въззивният съд е определил правната квалификация на предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения. Приел е, че сключената с цел обезпечаване на заема покупко-продажба е симулативна, а прикритата уговорка като противна на закона е нищожна. Използваният в диспозитива термин „недействителна” като родово понятие, не води до недопустимост на решението.
Вторият въпрос /противоречи ли на закона договор, чиито клаузи напълно и обективно съответстват на повелителни правни разпоредби/ не е от значение за решаването на делото, тъй като е формулиран абстрактно, без връзка с мотивите на решението.
Останалите въпроси съставляват оплаквания за необоснованост на съдебния акт. Дали е обоснован изводът на съда за наличие на симулативна сделка, достатъчни ли са в случая събраните доказателства за да се приеме за сключен договор за заем, са фактически, а не правни въпроси, съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците по касация следва да се присъдят 200 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 115 от 29.03.2013г. по в.гр.д. № 70/2013.
ОСЪЖДА В. П. Г. от [населено място], да заплати на Д. Р. Р. и Е. В. Р., двамата от [населено място] сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: