Определение №12 от 42010 по гр. дело №5308/5308 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12

С. 06.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5308 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. А. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Черногорски против въззивно решение № 40 от 8.05.14г. по в.гр.д. № 660/14г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 396 от 19.02.14г. по гр.д.№ 8760/13г. на Б., с което са отхвърлени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В. съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на дисциплинарното уволнение, считайки че е установено извършването от заемащия длъжността „носач-товарач на стоки” тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „опит за саморазправа с управителя на фирмата” „с най-груби словесни обиди и с явно намерение за физическа саморазправа”,което е преценено и като „злоупотреба с доверието на работодателя”. В. съд е счел за установена възприетата от районния съд фактическа обстановка, към мотивите за установяване на която е препратил на основание чл.272 от ГПК. Отделно е изложил собствени мотиви във връзка с направените във въззивната жалба възражения, включитлно и относно преценката на ангажираните гласни доказателства, спазването на преклузивните срокове по чл.194 от КТ и съдържанието на конкретно допуснатото нарушение на трудовата дисциплина.
К. сочи като основание за допустимост нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: „Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна проверка на събрания пред районния съд доказателствен материал и да изведе собствени изводи и мотивировка, вместо да се позовава на чл.272 от ГПК и да препраща към мотивите на първата инстанция?” Позовава се на решения по чл.290 от ГПК с № 990 от 24.03.2010г. по гр.д.№ 47/09г.на І г.о., № 157 от 8.11.2011г. по гр.д. № 823/10г. на ІІ т.о., № 346 от 25.11.2011г. по гр.д. № 1387/10г.на ІІІ г.о., съгласно които предвидената в чл.272 от ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл.236 ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос, доклкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за изхода на спора, съставлява общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика /включително и цитираната от касатора/. Съдът е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна проверка на събрания пред районния съд доказателствен материал, като въз основа на него е извел свои собствени изводи. Доколкото при мотивировката си се е позовавал на чл.272 от ГПК, то е само за да препрати към мотивите на първата инстанция досежно установената фактическа обстановка, за да не я преповтаря. Както беше посочено по-горе съдът е изложил собствени мотиви по всички съществени спорни въпроси по делото и във връзка с изложените във въззивната жалба възражения. Когато въззивният съд споделя фактическите изводи на първата инстанция не е необходимо да ги преповтаря и в тази хипотеза препращането към мотивите на районния съд не е равносилно на липса на мотиви. Още повече, че нарушението да се изготвят собствени мотиви /каквото в случая не е налице/ е основание за неправилност на въззивния акт по чл.281 т.3 от ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 40 от 8.05.14г. по в.гр.д. № 660/14г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Определение №910 от по гр. дело №739/739 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 910 София, 24.08.2009 година             Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  ,

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
sert