2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
С. 31.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1026/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт А. А., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Д възз. с-в, от 22.02.2011г. по в.гр.д. № 7871/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 53 с-в, № ІІ-ХІІ-48 от 30.06.2009г. по гр.д. № 33566/2008г., с което са уважени предявените от Г. К. Е. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Ответницата по касация Г. К. Е. от [населено място] не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика и значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпроса допустимо ли е съдът служебно да преценява пълнотата на изложените от работодателя мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание, когато ищецът не сочи мотивите на заповедта за неясни.
На първо място следва да се посочи, че поставеното във въпроса условие, че ищецът не е изложил доводи за нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, не съответства на данните по делото. В исковата молба са изложени оплаквания, че в заповедта за дисциплинарно уволнение е посочено бланкетно нарушаване на „технически и технологични правила”, без да са посочени конкретно такива правила, което съставлява липса на мотиви, както и че не е посочен моментът на констатиране на нарушенията по т. 1 и 2 от заповедта.
На следващо място следва да се отбележи трайно установената практика на съдилищата, че липсата на някой от изискващите се съгласно чл. 195, ал. 1 КТ елементи на заповедта за дисциплинарно наказание освен, че нарушава правото на защита на работника /служителя/, прави невъзможен съдебния контрол при оспорване на наказанието. Поради императивния характер на разпоредбата и изложените по-горе съображения съдебната практика трайно приема, че съдът следи служебно за съответствието на заповедта за уволнение на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – в този смисъл например са решение № 1506 по гр.д. № 408/99г. ІІІ г.о. ВКС, решението от 3.08.2003г. по гр.д. № 3124/2001г. ІІІ г.о. ВКС. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради създадена трайна практика по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ и липса на предпоставките, посочени в т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Д възз. с-в, от 22.02.2011г. по в.гр.д. № 7871/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: