Определение №120 от 42795 по търг. дело №2503/2503 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 120

гр. София, 01.03.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2503 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. И. срещу решение №177 от 05.07.2016г. по т.д. №173/2016г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която е потвърдено решение №1000/18.12.2015г. по т.д.№516/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] (в ликвидация), [населено място], сумата 41200 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от дейността на Д. Ж. И. като негов ликвидатор за периода 07.07.2014г. до 16.01.2015г., изразяващи се в претърпяна загуба от неизгодна продажба на недвижим имот, на основание чл.266 ал.6, във вр. с чл.145 от ТЗ и §5б, ал.13 от ЗТР, както и в частта за разноските. Касационната жалбоподателка счита за неправилни изводите на въззивния съд, че тя в качеството си на ликвидатор е осъществила неизгодно договаряне при продажба на недвижимия имот на ищцовото дружество, като по този начин му е причинила вреди в присъдения размер. Излага доводи, че нито в Търговския закон, нито в Закона за търговския регистър съществува правна регламентация по какъв начин ликвидаторът да определи цената на продаваното имущество в производството по ликвидация при изпълнение на задълженията му по чл.268 ал.1 от ТЗ. Счита, че тъй като не е предвидена законова възможност на ликвидатора да се обърне към съда или към Търговския регистър за определяне на цената на имота при продажбата му в производството по ликвидация, то той не разполага с друг способ да определи цената на имота освен да се обърне към лицензиран оценител, както е постъпил в процесния случай.
Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Налице ли е недобросъвестно поведение от страна на ликвидатора, водещо до нанасяне на вреди на търговеца в ликвидация, в случай, че при изпълнение на задълженията му да превърне имуществото на търговеца в пари по реда на чл.268 ал.1 от ТЗ, е положил разумни усилия да установи каква е цената на имуществото, подлежащо на продажба, като е възложил оценка на лицензиран оценител, включен в списъка на вещите лица към съда, одобрен от Министъра на правосъдието? 2.По какъв начин следва да бъде определена цената на имуществото на дружеството в ликвидация при превръщането му в пари по реда на чл.268 ал.1 от ТЗ, като се вземе предвид, че нито Търговски закон, нито Закона за търговския регистър дават правна регламентация по този въпрос? 3.Следва ли да се вземе предвид при определянето на цената на продаваното имущество, че същото се продава в условия на ликвидационно производство, в което при наличие на кредитори на търговеца се прилага императивната норма на чл.268 ал.1 от ТЗ – задължително се превръща в пари имуществото на дружеството с оглед удовлетворяване на кредиторите, докато при свободна продажба /без наличие на производство по ликвидация/ е възможно изобщо да не се стигне до реална сделка при непостигане на съгласие относно цената на продаваното имущество или същото имущество да се продава неограничено време? Поддържа, че формулираните от нея въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва практика по идентични или подобни казуси.
Ответникът по жалбата [фирма] (в ликвидация), [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като соченото от касационната жалбоподателка неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства не представлява основание за допускане до касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил, че по подадено заявление за ликвидация от [фирма] в качеството му на лице по §5а ал.2 от ПЗР на ЗТР – кредитор на непререгистрирания търговец, е извършена служебна пререгистрация на ищцовото дружество на основание пар. 5а ал.7 от ПЗР на ЗТР, като на основание изричната разпоредба на пар.5б ал.4 от ПЗР на ЗТР длъжностното лице по регистрацията, при условията на обвързана компетентност, е назначило за ликвидатор лицето, посочено от заявителя в заявлението по §5а ал.1 от ЗТР – Д. Ж. И.. Л. е встъпил в длъжност през м.юли 2014г., като на 01.10.2014г. е осъществил разпоредителна сделка с недвижимия имот на дружеството в изпълнение на изричната разпоредба на чл.268 ал.1 от ТЗ. Съдът е констатирал, че процесната разпоредителната сделка е осъществена от ликвидатора срещу насрещна парична престация в размер на 50 000 лева, а съобразно заключението на тройната съдебно – счетоводна експертиза пазарната цена на имота към датата на разпоредителната сделка възлиза на 91 200 лева. Поради това съдът е стигнал до извода, че ликвидаторът е осъществил неизгодно договаряне, чиято пряка и непосредствена последица е претърпяна загуба за дружеството, като загубата се съизмерява с разликата между пазарната цена на имота към датата на сделката и продажната такава. Придобивната стойност на имота е величина, която е ирелевантна за размера на имуществено ощетяване, тъй като обективира състоянието на вещта, пазарното търсене и предлагане към минал момент. Също е счел за неоснователни доводите на жалбоподателката, че цената на имота следва да се определи по метода на ликвидационната стойност, която принципно е 20-25% по-ниска от справедливата пазарна цена. Посочил е, че вменената от закона квалифицирана грижа на ликвидатора означава, че същият следва да положи усилия за постигане на максимално добрата разменна стойност на ликвидационния актив, а измерител за положена грижа в хипотезата на продажба на имуществени права е тяхната справедлива пазарна стойност, а не ликвидационната такава. Изложил е доводи, че определеният в ликвидационното производство срок по чл.266 ал.2 от ТЗ не означава, че ликвидаторът не е разполагал с достатъчно време за адекватен маркетинг и изгодна продажба. Посочил е, че срокът за приключване на ликвидационното производство не е императивен и подлежи на удължаване при необходимост – чл. 266 ал.2 изр.3 от ТЗ и пар.5б ал.9 от ПЗР на ЗТР, следователно липсват основания за прилагане на метода на ликвидационната стойност с оглед твърдяните времеви фактори. Според съда това, че ликвидаторът е пристъпил към продажбата след изготвяне на оценка на имота и след разгласата на проданта в средствата за масова информация не променя извода за осъществено неизгодно договаряне. Въззивният съд е приел също, че предварително изготвената оценка няма обвързващо доказателствено значение за съда, сезиран с иск по чл. 266 ал.6 от ТЗ и е изтъкнал факта, че след публикуваната на 25.09.2014г. обява във вестник «Народно дело», ликвидаторът на практика е приел първото отправено до него предложение за продажба като е прехвърлил имота на 01.10.2014г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касационната жалбоподателка въпроси са от значение за крайните изводи на въззивния съд, който е приел, че продавайки имота за 50 000 лева при средна пазарна цена към момента на продажбата 91 200 лева, ликвидаторът е осъществил неизгодно договаряне, чиято пряка и непосредствена последица е претърпяна загуба за дружеството. По отношение на тези въпроси обаче не е доказано селективното основание по т.3 от чл.280 ал.1 от ГПК. Релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, само ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез корективното й тълкуване, когато тя е неясна, непълна или противоречива, както и когато е налице необходимост от промяна на създадената от съдилищата неправилна съдебна практика по приложението на относимата правна норма, или макар и правилна, но формирана при други обществени условия тази практика се нуждае от осъвременяване. В случая касаторът въобще не е навеждал такива доводи. Допълнителната предпоставка по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е формално наведена без конкретна мотивировка, като не е налице и нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Несъществуването на задължителна съдебна практика по поставените от касационната жалбоподателка правни въпроси, само по себе си не доказва, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №177 от 05.07.2016г. по т.д. №173/2016г. на Варненски апелативен съд, ТО, в обжалваната част, с която е потвърдено решение №1000/18.12.2015г. по т.д.№516/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която Д. Ж. И. е осъдена да заплати на [фирма] (в ликвидация), [населено място], сумата 41200 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от дейността й като негов ликвидатор за периода от 07.07.2014г. до 16.01.2015г., изразяващи се в претърпяна загуба от неизгодна продажба на недвижим имот, на основание чл.266 ал.6, във вр. с чл.145 от ТЗ и §5б, ал.13 от ЗТР, както и в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *