4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1205
С. 10.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело №1093/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Медицински университет – С., приподписана от пълномощника адв. И. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV-В с-в, от 18.05.2011г. по в.гр.д. № 2068/2011г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 54 с-в, от 07.12.2010г. по гр.д. № 22014/2010г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Д. З. против Медицински университет – С. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата над 17 278,80 лв. до пълния предявен размер от 18 535,62 лв. и с въззивното решение искът е уважен и в тази част, и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Ответникът по касация Д. Д. З. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Д. Д. З. против Медицински университет – С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ по съображения, че трудовото правоотношение на ищеца за заеманата от него длъжност декан, не е могло да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Приел е, че длъжността декан е изборна, поради което за прекратяване на трудовото правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 35 от Закона за висшето образование /ЗВО/, съгласно която ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членовете на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание и могат да бъдат отзовани преди изтичането на мандата с решение на органа, който ги е избрал. В случая липсва решение на органа, който е избрал ищеца на длъжността, поради което издадената от ректора на университета заповед за уволнение е незаконосъобразна. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е присъдил на базата на брутното трудово възнаграждение за месец юни 2007г. – последният отработен месец преди уволнението, което е в размер на 4 105,29 лв., но поради предявяването на иска в по-нисък размер, го е уважил изцяло за 18 535,62 лв. Съдът не е приспаднал полученото от ищеца възнаграждение по допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ, като е приел, че следва да се обезщети пропуснатата полза от неполучаване на възнаграждение по основния трудов договор, което е независимо от възнаграждението, получавано по договора за външно съвместителство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли на първо място да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради вероятна недопустимост на съдебния акт, като се позовава на т. 1 от ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Искането е обосновано с наличието на образувано по-рано и висящо съдебно производство за отмяна на уволнението, предмет и на настоящото дело.
ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание, тъй като не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Предявеният пред Софийски районен съд, 76 с-в, иск за отмяна на уволнението е насочен срещу Факултета по дентална медицина /след даденото с разпореждане от 30.08.2010г. указание да се посочи кой е ответник по делото/, производството по делото е прекратено поради липса на процесуална и материалноправна правоспособност на ответника, и определението на първоинстанционния съд е потвърдено от въззивния съд с определение № 8283/01.06.2011г. по гр.д. № 6739/11г. на СГС. Двете дела не са между същите страни, поради което не са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК, съответно не съществува вероятна основателност за недопустимост на обжалваното решение.
На следващо място в изложението са поставени няколко материалноправни въпроса, за които касаторът твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Първият от тези въпроси, който според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на съдебна практика, е какъв е характерът на трудовото правоотношение на декана на факултет във висше държавно училище – договорно или изборно, и ако е изборно как се тълкува разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗВО /съгласно която това лице след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище/ във вр. § 4, т. 1 ДР на ЗВО според която основен трудов договор е трудовият договор за неопределено време. Поставени са и допълнителни въпроси към така формулирания основен въпрос във връзка с прилагането на разпоредбите на чл. 58, 58 а и 59 ЗВО спрямо деканите на факултети и по прилагането на § 11 ПЗР на ЗВО.
По така поставените въпроси, които са от значение за решаването на делото, е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 295 от 05.10.2011г. по гр.д. № 1826/2010г. ІІІ г.о. ВКС, което съгласно т. 1 на ТР № 9/2009г. ОСГТК на ВКС се включва в съдебната практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В. решение не противоречи на тази съдебна практика, напротив поставените от касатора въпроси по тълкуване на посочените по-горе разпоредби на ЗВО и КТ са разрешени от съда в съответствие с приетото от ВКС, а именно, че по отношение на лице, заемащо изборна, ръководна длъжност е приложима разпоредбата на чл. 35 Закона за висшето образование /ЗВО/, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо решение на органа, който го е избрал. Този извод следва от тълкуването на разпоредбите на чл. 26г, ал. 2, чл. 31, ал. 3, чл. 35 и § 4д, т. 1 ЗВО. Прието е, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗВО, съгласно която ректорът, деканът и директорът на филиал или колеж след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище, следва да се тълкува в смисъл, че длъжността не може да се заема по трудов договор за допълнителен труд по вътрешно или външно съвместителство – по чл. 110, съответно чл. 111 КТ. Изправителното тълкуване се налага поради изричната разпоредба на чл. 26г, ал. 2 ЗВО, че длъжността е мандатна, при което § 4д, т. 1 ЗВО не намира приложение.
Предвид изложеното ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените по-горе материалноправни въпроси, които касаят решаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
На следващо място жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ по въпросите кой трябва да изпълни съдебното решение в частта за възстановяване на ищеца на предишната работа, и на какво основание следва да се прекрати трудовият договор на междувременно избрания нов декан на факултета. Поставените въпроси не са от значение за решаването на делото. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда. Така формулираните от касатора въпроси не са предмет на делото.
На последно място касаторът поставя няколко материалноправни въпроса по прилагането на чл. 225 КТ, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставя въпросите на каква база следва да се определи обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и следва ли да се приспадне получаваното през исковия период трудово възнаграждение по трудовия договор за външно съвместителство. Представя съдебна практика.
Като база за определяне на обезщетението за безработица през шестмесечния период след уволнението въззивният съд е приел брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца през месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за уволнение. Присъдил е обезщетението в пълния размер, без да приспада дължимите от служителя удръжки към държавния бюджет, пенсионното и здравно осигуряване. Като доказателство за наличието на противоречива съдебна практика по първия въпрос жалбоподателят представя решение № 686/26.05.2003г. по гр.д. № 3520/2001г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 674/30.06.2003г. по гр.д. № 3508/2001г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 47/28.03.2006г. по гр.д. № 1813/2003г. ІІІ г.о. ВКС. С първите две от приложените решения е прието, че при присъждане на дължимо от работодателя обезщетение или трудово възнаграждение съдът не приспада удръжки към държавния бюджет, пенсионното и здравното осигуряване. Тези удръжки се дължат от работодателя при изплащане на съответния доход и се правят при получаване от работника или служителя на присъдената сума. С третото от приложените решения е прието, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, а не въз основа на трудово възнаграждение, поучавано при последващ работодател.
От изложеното е видно, че не е налице противоречие между представената съдебна практика и въззивното решение. При определяне размера на обезщетението въззивният съд не е приспаднал дължимите удръжки, а правилно го е присъдил в брутния му размер. За база е приел полученото от служителя брутно трудово възнаграждение през месеца, предхождащ уволнението.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория от поставените въпроси по прилагането на чл. 225, ал. 2 КТ. С решение № 479/08.07.2010г. по гр.д. № 965/2009г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК за отстраняване на противоречива съдебна практика, е даден отговор на поставения въпрос като е прието, че при незаконно уволнение по някой от трудовите даговори налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор. В този случай няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговия размер. Прието е , че е осъществено основанието за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. На ответникът по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 300 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV-В с-в, от 18.05.2011г. по в.гр.д. № 2068/2011г.
ОСЪЖДА Медицински университет – С. да заплати на Д. Д. З. от [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: