1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София 09.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 97/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частни жалби на двете страни по делото.
К. С. С. и Н. Г. Н., двете от[населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Б., обжалват определението на Пловдивския окръжен съд, Х-ти гр. с-в, № 3482 от 29.12.2010г. по ч.гр.д. № 3139/2010г. в частта, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, постановено на 26.08.2010г. по ч.гр.д. № 11559/2010г. на П., VІ гр. с-в, и в частта, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу определението на същия съд от 05.11.2010г., с което е оставено без разглеждане искането на длъжниците за спиране на изпълнението по изп.д. № 31/2010г.
П. № 26070-Пловдив чрез пълномощника си мл. юрисконсулт С. М. обжалва същото определение в частта, с която е оставена без уважение подадената от поделението частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд от 03.09.2010г., с което е спряно изпълнението, допуснато със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изп. лист.
Срещу частната жалба на П. № 26070-Пловдив е постъпил писмен отговор от К. С. С. и Н. Г. Н., в който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на жалбата и претендират разноските по делото.
1. По частната жалба на К. С. С. и Н. Г. Н.:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК в отделните обжалвани части. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е допуснато на основание чл. 418 ГПК незабавно изпълнение и издаване на изп. лист в полза на кредитора П. № 26070-Пловдив срещу длъжниците К. С. С. и Н. Г. Н., въззивният съд е приел, че в рамките на проверката, извършвана по реда на чл. 418 ГПК не може да се обсъжда наведеното от частните жалбоподателки възражение за липса на фактическа проверка при издаването на акта за начет. Приел е, че оплакването следва да се преценява в исковия процес, за завеждането на който са дадени указания на молителя П. № 26070-Пловдив. Относно определението на първоинстанционния съд от 05.11.2010г., с което е оставено без разглеждане искането на длъжниците за спиране на изпълнението по изп.д. № 31/2010г., въззивният съд е приел, че с определението от 03.09.2010г. районният съд е спрял изпълнението на заповед № 7580/26.08.2010г., издадена по реда на чл. 417, т. 8 ГПК, поради което липсва правен интерес от повторно постановяване на спиране на изпълнението по изп. дело. След като е спряно изпълнението на заповедта, то за съдебния изпълнител е налице задължение да не извършва изпълнителни действия по изп. дело.
Частните жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса липсата на извършване на материална проверка, респективно липсата на посочена такава в акта за начет, включва ли се в проверката по чл. 419, ал. 2 ГПК или не. Жалбоподателките намират, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На следващо място в частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че липсва правен интерес от постановяване на ново определение за спиране на изп. дело, без да формулират конкретен въпрос. Считат, че в тази част обжалваното определение е постановено с противоречие с приложените определения № 700/2009г. ІІ т.о. ВКС и № 454/2008г. ІІІ г.о. ВКС.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпрос относно прилагането на чл. 419, ал. 2 ГПК. Посочената разпоредба, съгласно която частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК, е приложена от въззивния съд според точния й смисъл. В това производство съдът проверява редовността на акта по чл. 417 ГПК само от външна страна. Оплакванията на частните жалбоподатели за необоснованост на акта за начет следва да бъдат проверени в производството по предявен иск от кредитора, за завеждането на който са дадени указания с разпореждането от 01.09.2010г. по гр.д. № 11559/2010г. на П., VІ гр. с-в. Правният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като не се налага промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито осъвременяването й поради изменение на законодателството или обществените условия. Разпоредбата не е непълна, неясна или противоречива, за да е необходимо с оглед развитието на правото създаване на съдебна практика по прилагането й – ТР № 1/2009г.1 т. 4.
Оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че липсва правен интерес от постановяване на ново определение за спиране на изп. дело, не е формулирано като въпрос съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че обжалваното определение не е постановено в противоречие с представените определения № 700/2009г. ІІ т.о. ВКС и № 454/2008г. ІІІ г.о. ВКС. Действително за спиране на изпълнението е необходимо съдът да издаде нарочен акт, с който длъжникът да удостовери това обстоятелство пред съдебния изпълнител, включително и когато спирането настъпва по силата на закона. В настоящия случай обаче такъв акт е издаден – с определение от 03.09.2010г. по ч.гр.д. № 11559/2010г. П. е спряно изпълнението, допуснато със заповед № 7580/26.08.2010г., издадена по реда на чл. 417, т. 8 ГПК. Нито едно от представените като доказателства за наличието на противоречива съдебна практика определения на ВКС няма за предмет сходна на настоящата хипотеза – повторно искане за спиране на изпълнителното производство.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд.
2. По частната жалба на П. № 26070-Пловдив:
Частната жалба е процесуално недопустима. Обжалва се определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е спряно изпълнението, допуснато със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изп. лист. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК не подлежат на касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 274, ал.3, т. 1 и 2 ГПК. С това определение не се прекратява по-нататъшното развитие на делото, нито се разрешава по същество друго производство. Определението има привременен характер до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.
По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд, Х-ти гр. с-в, № 3482 от 29.12.2010г. по ч.гр.д. № 3139/2010г. по частните жалби на К. С. С. и Н. Г. Н., двете от[населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на П. № 26070-Пловдив срещу същото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение, и подлежи на обжалване с частна жалба в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на П. № 26070-Пловдив, в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: