О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№121
гр.С., 09.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1068/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. С. Ч. от[населено място], общ.Т., обл.Л. е подал касационна жалба вх.№ 5506 от 11.06.2010 год. срещу въззивното решение № 121 от 04.05.2010 год. по в.гр.дело № 102/2010 год. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 387 от 30.12.2009 год. по гр.дело № 283/2009 год. на Т. районен съд. С първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявения от касатора срещу Ш. А. Ч., А. С. Ч., Р.С. Ч., А. С. Ч., А. С. Ч. и Е. С. Т. иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост върху урегулиран поземлен имот с площ 105 кв.м., съставляващ част от имот кад.№ 73 в кв.25 по ПУП на[населено място], придаден по регулация за упълномеряване на собствения му УПИ Х-72 от кв.25 по ПУП на същото село и за предаване владението върху процесния имот, както и за отмяна на констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 187, т.V, рег.№ 3184, нот.дело № 661/2007 год. в частта, с която ответниците са признати за собственици на процесните 105 кв.м. от имот кад.№ 73 в кв.25 по ПУР на[населено място], отредени за УПИ Х-72 от кв.25 по ПУП на същото село.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне на ВКС по следните процесуалноправни въпроси: а/ доколко е допустимо да се злоупотребява със свободата на съдийското убеждение, като не се преценяват доказателствата в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, като се изопачават данните по делото или като превратно се тълкуват фактите, съдържащи се в доказателствата по делото? и б/ несъответствие между мотиви и диспозитив на решението. Поддържа се, че когато спорното право се отнася до собствеността на конкретен имот, разглеждането на спора винаги е от значение за развитието на правото, тъй като от защита се нуждае абсолютното вещно право на собственост, което до голяма степен определя характера на обществените отношения, а играе роля и оказва съдействие, понякога твърде съдбовно върху живота на човека. В тази насока касаторът се позовава на определение № 85 от 23.02.2009 год. по ч.гр.дело № 77/2009 год. на ВКС, І г.о. Според касатора, въззивното решение противоречи на решение № 52 от 02.02.1995 год. по гр.дело № 76/1994 год. на ВС, ІV г.о. и на решение № 112 от 20.10.2008 год. по гр.дело № 248/2007 год. на Каварненския районен съд.
Ответникът по касация Ш. А. Ч. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че процесните 105 кв.м., намиращи се в северозападната част на имот с кад.№ 73 в кв.25 по ПУП на[населено място] с обща площ от 940 кв.м., защриховани с молив на приложената към исковата молба скица, са оградени и се ползват от сестрата на ищца/касатор/-В. С. Ч., а не от ответника Ш. А. Ч.. Според въззивния съд, това обстоятелство било отразено в доклада на първоинстанционния съд по реда на чл.146 ГПК и страните не са възразили срещу него. Прието е било по-нататък, че всички разпитани свидетели са единодушни, че не ответникът Ч., а В. Ч. е тази, която граничи откъм реката[населено място]. Цитирани са показанията на свидетелите М. Н. и Т. И., докато показанията на свидетеля А. М. А., макар и преценени като колебливи, според въззивния съд, не влизат в противоречие с останалите показания, в т.ч. и тези на свидетеля М. Б.. Последният обяснил, че А. не ползва имот до реката, а такива имоти ползват сестра му В. и Ш. и че последните двама откъм реката „са на граница”. С оглед на събраните гласни доказателства, въззивният съд е приел за безспорно установено, че ответникът Ш. А. Ч. не се намира във владение на спорните 105 кв.м. и че при липсата на която и да било от предпоставките по чл.108 ЗС, искът е неоснователен и недоказан.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси.
Не е налице и противоречиво разрешаван от съдилищата процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, какъвто е формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, доколкото решение № 52 от 02.02.1995 год. по гр.дело № 76/1994 год. на ВС, ІV г.о., на което се позовава касаторът, не е относимо към оплакванията му за съществени процесуални нарушения, състоящи се в превратно и изопачено обсъждане на доказателствата. В цитираното решение на Върховния съд, ІV г.о. се приема, че липсва правен интерес от завеждане на ревандикационен иск срещу бившия собственик, когато ищецът притежава констативен нотариален акт за собственост на заплатена от него придаваема се по регулация земя, който акт представлява самостоятелен изпълнителен титул по чл.237, б.”е” ГПК/отм./, като наличието на образувано висящо изпълнително производство и извършен въвод във владение изключват правната възможност за водене на иск по чл.108 ЗС. В случая, касаторът не е навел доводи в касационната жалба и в изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК относно липсата на правен интерес от предявения от него ревандикационен иск, а позоваването на решение № 52 от 02.02.1995 год. по гр.дело № 76/1994 год. на ВС, ІV г.о. не е достатъчно, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираното решение не е относимо и към оплакването, че между мотивите на първоинстанционното решение и мотивите на обжалваното въззивно решение няма нищо общо, доколкото районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че изменението на ПУП за УПИ VІІІ-73 в кв.25 по плана на[населено място] от 23.04.2008 год. касаело измененията по т.1 от протокол № 04-1840/26.04.1977 год. на комисията по чл.265 ППЗТСУ/отм./ и с него на практика се елиминирали придаваемите се по регулация части от имот пл.№ 73 на ответниците към УПИ Х.72 на ищеца от 105 кв.м., докато за въззивния съд решаващ мотив е било обстоятелството, че ответникът Ш. А. Ч. не владее процесните 105 кв.м. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа формулиран процесуалноправен въпрос по приложението на чл.272 ГПК, нито позоваване на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК или на влезли в сила решения на съдилищата, касаещи законовата възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, когато мотивира собствения си акт за потвърждаване на решението на първата инстанция.
Решение № 112 от 20.10.2008 год. по гр.дело № 248/2007 год. на Каварненския районен съд не може да се преценява в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма данни, че е влязло в законна сила. Отделно от това, в това решение, макар и да е постановено по ревандикационен спор, е разгледана различна в сравнение с процесната хипотеза /според заключението на вещото лице, по плана от 1985 год. към парцелите на ищеца не е имало площи, които да се придават по регулация/.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да е налице такава предпоставка за допускане на касационно обжалване, необходимо е: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или б/ когато за първи път съдът се произнася по даден правен спор или в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Формулираните с изложението процесуалноправни въпроси на практика съставляват оплаквания за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по основателността на които ВКС би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В настоящия случай липсва такова основание и разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК е безполезно, защото засяга единствено производството по конкретните оплаквания за неправилност на въззивното решение и не би подпомогнало съдебната практика по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На последно място, определение № 85 от 23.02.2009 год. по ч.гр.дело № 77/2009 год.в на ВКС, І г.о., което е постановено в производство по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК /самото определение не е приложено към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ не съставлява част от задължителната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК или от практиката по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото е специфична правораздавателна дейност на ВКС по селектиране на касационните жалби въз основа на установени от процесуалния закон критерии, а не разрешаване на спорове със сила на пресъдено нещо. Ето защо, определенията по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се преценяват при обсъждане допустимостта на касационното обжалване в аспектите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 04.05.2010 год. по в.гр.дело № 102/2010 год. на Л. окръжен съд по жалба вх.№ 5506 от 11.06.2010 год. на А. С. Ч. от[населено място], общ.Т., обл.Л..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/