Определение №1212 от 41969 по гр. дело №3583/3583 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1212

С., 26.11.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3583/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Т. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. М. Г., срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд, № 16 от 17.02.2014г. по в.гр.д. № 577/2013г., с което е потвърдено решението на Видинския районен съд, № 566 от 30.10.2013г. по гр.д. № 580/2013г., с което са отхвърлени предявените от А. Ц. Т. против МБАЛ [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от А. Ц. Т. против МБАЛ [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е установено извършването на описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовите задължения – в качеството си на управител на „Болнична аптека” при МБАЛ [фирма] ищцата не е предложила за употреба лекарствен продукт /подробно описан/, впоследствие отразен в инвентаризационния опис на болничната аптека като „годен за употреба“, въпреки, че срокът му на годност е изтекъл, вместо да бъде предложен за бракуване; закупила е лекарствени продукти /подробно описани/ при наличност в болничната аптека на значително количество от същите медикаменти, всички на значителна стойност. Ищцата не е изпълнила възложената й работа с което е увредила имуществото на работодателя като е разходвала бюджетни средства за презапасяване на болничната аптека с лекарствени продукти, които не са жизненоспасяващи и от които е имало достатъчно наличности. Съдът подробно е анализирал доказателствата по делото и доводите на жалбоподателката и е приел въз основа на годишните справки, извлечение от оборотната ведомост и икономическите експертизи, че ищцата е заявила лекарствени продукти, които многократно надхвърлят необходимостта им за период от един месец – нарушение на задължението, визирано в т.1.1 от длъжностната характеристика. След прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата лечебното заведение е изразходвало значително по-малко средства за лекарствени продукти, без да бъде увеличен броят на пациентите или намалена цената на лекарствените продукти, което от само себе си налага извод за влошена икономическата ефективност на болничната аптека по време на управлението й от ищцата. При направеното сравнение в периода, в който тя е била управител, и следващия такъв се установява, че при еднакви останали параметри (брой болни, сезонна заболеваемост, демографски профил на региона и др.), болницата обезпечава успешно функциите си с 2 до 3 пъти по-малки заявки на лекарства, изразено в парични суми. Относно оспорването на длъжностната характеристика съдът е приел, че макар графологичната експертиза да установява минимални различия, оспорването на длъжностната характеристика не е доказано в оспорваните части. В редица закони и подзаконови актове са регламентирани задълженията на управителя на аптеката, свързани с планирането, организирането и отговорността за цялостната дейност в структурата, която ръководи. Ищцата е запозната с естеството и съдържанието на трудовите задължения, изискванията към нея за изпълнението на длъжността, конкретните трудови функции и задължения, посочени в Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на Болнична аптека при МБАЛ „Св. П.”, който самата тя е изготвила.
К. А. Т. счита, че са налице основанията за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – незаконосъобразно съдът е основал решението си на събраните от първата инстанция доказателства, а не на установените по въззивното дело нови обстоятелства /противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. ОСГТК на ВКС/; заповедта за дисциплинарно наказание не индивидуализира нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна, тъй като не сочи на какво основание и по силата на какъв акт описаните в нея действия се считат за дисциплинарни нарушения; в заповедта не се посочва кога са извършени нарушенията; не е извършена квалификация на нарушението и то не е подведено под съответната правна норма; съдът не е извършил контрол за съответствие на дисциплинарното наказание на извършените нарушения. От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите: допустимо ли е с длъжностна характеристика или с Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Болнична аптека на управителя на аптеката да му се вменяват задължения, които той по силата на нормативната уредба не следва и няма право да извършва /въпросът касае предписването на лекарствени продукти от компетентния лекар/; допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си на базата на доказано оспорване длъжностна характеристика, както и на извода, че визираните в заповедта нарушения са част от задълженията на управителя на болничната аптека по силата на Правилника за устройството и дейността и вътрешния ред на Болничната аптека и на нормативната уредба, без обаче да цитира конкретни норми; налице ли е неизпълнение на възложената работа при непредлагането за употреба и невъвеждане в употреба на лекарствен продукт, непредлагане за бракуване на лекарствен продукт с изтекъл срок на годност от страна на управителя на болничната аптека, респ. при закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебното заведение по заявка, утвърдена и подписана от изп. директор. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението съдържа оплаквания за процесуални нарушения, необоснованост и материална незаконосъобразност на съдебния акт /съдът не е основал решението си на установените по въззивното дело нови обстоятелства, в заповедта за дисциплинарно нарушение не е посочено на какво основание и по силата на какъв акт описаните в нея действия се считат за дисциплинарни нарушения, не се посочва кога са извършени нарушенията, не е извършена квалификация на нарушението/ които съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси, които според касатора са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /налице ли е неизпълнение на възложената работа при непредлагането за употреба и невъвеждане в употреба на лекарствен продукт, непредлагане за бракуване на лекарствен продукт с изтекъл срок на годност от страна на управителя на болничната аптека, респ. при закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебното заведение по заявка, утвърдена и подписана от изп. директор; налице ли е злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието при непредлагането за употреба и невъвеждане в употреба на лекарствен продукт, непредлагане за бракуване на лекарствен продукт с изтекъл срок на годност от страна на управителя на болничната аптека, при закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебното заведение по заявка, утвърдена и подписана от изп. директор/ не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а конкретни въпроси по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата по делото при решаване на спора по същество.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд, № 16 от 17.02.2014г. по в.гр.д. № 577/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top