3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
С. 31.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1031/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. С. А., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, № 407 от 18.03.2011г. по в.гр.д. № 34/2011г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХІ гр. с-в, № 2934 от 14.09.2010г. по гр.д. № 18355/2009г., с което са отхвърлени предявените от Б. К. М. против Министерство на отбраната на Република България искове за осъждане на ответника да му заплати сумата 16 533,28 лв. съставляваща разлика между полагащото се и действително изплатеното еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба и сумата 14 976,64 лв. – разлика между полагащото се и действително изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Ответникът по касация Министерство на отбраната на Република България в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решени и да му се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 700 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отхвърли исковете за присъждане на претендираните суми като разлика между полагащото се и действително изплатеното еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба и разлика между полагащото се и действително изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, въззивният съд е приел, че изплатените на ищеца обезщетения са определени правилно. Приел е, че в базата за определяне на обезщетенията се включват допълнителните възнаграждения за продължителна служба по чл. 225 З. /отм./, възнаграждението за специфични услови на труд и рискове за живота и здравето по чл. 226 от същия закон, но не и наградите и възнагражденията за годишни резултати и други допълнителни възнаграждения, които имат непостоянен характер – 900 лв. за дежурства, положени през месец април, 446,73 лв. стимулиращи за продължителна летателна дейност, 103,50 лв. инструкторски задачи.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос какво включва брутното месечно възнаграждение по чл. 238, ал. 3 З. /отм./, и по-конкретно включва ли то само допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по този въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 370 от 28.07.2010г. по гр.д. № 949/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 329 от 30.04.2010г. по гр.д. № 946/2009г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 643 от 12.10.2009г. по гр.д. № 1246/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 860 по гр.д. № 1524/2009г. ІV го. ВКС, решение № 175 по гр.д. № 731/2010г. ІV г.о., с които е прието, че разпоредбата на чл. 238, ал. 3 З. /отм./, определя като базата при изчисляване на еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения, които имат постоянен характер. Например с първото от посочените решения № 370/2010г. е прието, че наградите и възнагражденията за годишни резултати /по чл. 227 З. – отм.,/ не са определени като допълнителни възнаграждения и поради това не се включват в брутното месечно възнаграждение, а с решение № 643/2009г. е прието, че възнаграждението за продължителна летателна дейност не се включва в базата, върху която се определя еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, № 407 от 18.03.2011г. по в.гр.д. № 34/2011г.
ОСЪЖДА Б. К. М. от [населено място] да заплати на Министерство на отбраната на Република България сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: