3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
С., 28.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25 ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3764/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. С., подадена от процесуалния му представител адв. М. Р., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І бр. ВС, № 784 от 05.02.2014г. по в.гр.д. № 4438/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 83 с-в, № 236 от 21.12.2012г. по гр.д. № 15118/2012г., с което е определен режим на лични отношения на бабата Н. С. Н. с малолетната й внучка Н. Н. С., като бабата има право да взима детето при себе си всеки първи петък, събота и неделя от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, две седмици през лятото, както и по една седмица през пролетта и есента.
Ответницата по касация Н. С. Н. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Надежда Б. К. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да определи режим на лични отношения на бабата Н. С. Н. с малолетната й внучка Н. Н. С., /бабата да взима детето при себе си с преспиване всеки първи петък, събота и неделя от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, две седмици през лятото и по една седмица през пролетта и есента/, въззивният съд е приел, че поради влошени отношения между страните по делото бабата не е имала възможност да осъществява контакти с внучката си. Въз основа на становището на Социалната служба съдът е приел, че е в интерес на детето да общува с баба си по майчина линия и да не се прекъсва връзката между тях. Предвид влошените взаимоотношения между страните по делото съдът е приел е, че не е в интерес на детето срещите му с бабата да се осъществяват в присъствието на бащата. Няма основание и за ограничаване на режима на лични отношения, тъй като няма данни, че бабата може да застраши живота и здравето на детето. Тя има желание, възможност и мотивация да общува пълноценно с внучката си, има разбиране за физическото и психическо здраве на детето, разполага с подходящо жилище и подкрепяща среда.
Жалбоподателят Н. Д. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: „след като ищцата не е проявила интерес към детето и не е поискала да поддържа лични отношения с него, от което следва извода, че не е имало пречки от страна на ответника за поддържане на такива, може ли да се приеме, че е налице правен интерес от предявения иск”, „може ли да се приеме, че определеният с въззивното решение режим на лични отношения между баба и внучка са в интерес на детето като се има предвид възрастта му, непознаване на бабата, силна привързаност към бащата след смъртта на майката, режима на отглеждането му и пр.”, „следва ли в решението да бъде посочено, че определеният режим на лични отношения не следва да се прилага през времето, в което бащата ползва платения си годишен отпуск”.
Поставеният процесуалноправен въпрос относно наличието на правен интерес като процесуална предпоставка на иска е от значение за решаването на делото, но не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. По довода за липса на правен интерес въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът /касатор/ е изгонил от дома си бабата още докато съпругата му е била жива. Приел е, че отношенията между страните са нетърпими, видно и от отговора на исковата молба, което обосновава правния интерес от водене на делото.
Вторият въпрос така както е формулиран, не е правен, а фактически въпрос, отговор на който може да се даде след анализ на доказателствата по делото, с оглед конкретната фактическа обстановка. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Последният въпрос не е предмет на въззивното решение, въпреки, че въззивната жалба съдържа оплаквания и доводи в тази насока. Непълнотата на въззивното решение не е основание за допускане на касационно обжалване, а евентуално за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.
По изложените съображения ВКС намира, че въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І бр. ВС, № 784 от 05.02.2014г. по в.гр.д. № 4438/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: