Определение №1229 от 42361 по гр. дело №4072/4072 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1229

С. 23.12.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 4072/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Русенски университет „А. К.”, филиал Р., подадена от процесуалния представител адв. Р. Б., срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд от 25.05.2015г. по в.гр.д. № 109/2015г., с което е потвърдено решението на Разградския районен съд, № 70 от 19.03.2015г. по гр.д. № 18/2015г., с което са уважени предявените от Д. Т. Д. против Русенски университет „А. К.”, филиал Р., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Д. Т. Д. от [населено място], в представения писмен отговор от пълномощника му адв. М. М., моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира деловодни разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от Д. Т. Д. против Русенски университет „А. К.”, филиал Р., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че законността на уволнението се оценява с оглед наличие на основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед впоследствие настъпили обстоятелства. Използваното от работодателя основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. В случая трудовият договор на ищеца е сключен при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, респ. при действието на старата редакция на Закона за висшето образование, които не са въвеждали като изискване за заемане на длъжността „асистент“ придобита научна степен „доктор“. В настоящия случай с оглед това и предвид изцяло новата уредба на образователните и научни степени, със Закона за развитието на академичния състав на Република България е уреден статутът на лицата, заемащи съответните академични длъжности, без да притежават изискуемата се образователна и научна степен за това. Съгласно § 5, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България /З./ трудовите им правоотношения се запазват, като в случая на ищеца е следвало съгласно т. 1 на ал. 4 той да продължи да заема длъжността „асистент“. Що се отнася до това, че той не притежава изискуемата се образователна и научна степен, съгласно ал. 5 на цитирания текст нему е следвало да бъде предоставена възможността за придобиването й в определен срок. Приел е, че § 5 ПЗР З. въвежда изключение от общите разпоредби на КТ, касаещи правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не притежава съответната квалификация или образование да заеме определена длъжност, което той има съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В този частен случай законът забранява трудовите правоотношения на лица от академичния състав на висше учебно заведение да бъдат прекратени на основание липса на придобита образователна и научна степен. На тези лица е дадена възможността да придобият тази степен в рамките на определен срок, като работодателят е задължен да им осигури всички условия за зачисляване за придобиване на изискуемата се образователна и научна степен. Но дори и в случай, че такава степен не се придобие от съответните служители, те се ползват от разпоредбата на § 5, ал. 5 ПЗР З., съгласно която следва да бъдат преназначени на длъжност „асистент“. В заключение съдът е приел, че дори и да е въвел като ново изискване за заемане на длъжността „асистент“ придобита образователна и научна степен „доктор“, работодателят не би могъл да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради наличието на специална законова уредба, касаеща правоотношенията на служителите от академичния състав, назначени при действието на отменения З..
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по няколко материалноправни въпроси, част от които касаят прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 6 и 11 КТ и само два въпроса са относими към основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а именно: „налице ли е обективна невъзможност за заемане на длъжността „асистент” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ след изтичане на четиригодишния срок по § 5, ал. 5, вр. ал. 4 ДР З.” и „налице ли е обективна невъзможност за заемане на длъжността „асистент” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ след изтичане на четиригодишния срок по § 5, ал. 5, вр. ал. 4 ДР З., ако в този срок лицето не е придобило научната и образователна степен „доктор”.”
ВКС намира, че от значение за решаването на делото са само цитираните по-горе въпроси, свързани с използваното от работодателя основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Останалите въпроси, не са от значение за решаването на делото, тъй като съдът се произнася само в рамките на основанието, на което е извършено уволнението.
Въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито е налице някое от останалите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради наличието на съдебна практика по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и съответствието на въззивното решение на тази практика. Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е обща. В нея попадат всички случаи, при които работникът или служителят не може да продължи да изпълнява работата поради специфични изисквания на длъжността извън тези, за които съществуват специални състави за уволнение – чл. 328, ал. 1, т. 5, т.6, т. 11 КТ. Такива например са здравни противопоказания за работа в среда с йонизиращи лъчения /решение № 155 от 23.06.20154г. по гр.д. № 5924/15г. ІІІ г.о. ВКС/, непоносимост към ваксини при задължителни такива за шофьори в международния транспорт, липса на разрешително за работа с взривове и други подобни. В настоящия случай работодателят се позовава на липса на научна степен за заемане на длъжността „асистент” съгласно Закона за развитието на академичния състав на Република България /ДВ бр. 38/21.05.2010г./ Освен, че трудово правоотношение на ищеца е заварено и се урежда от § 5, ал. 4, т. 1 ДР З., изискванията за образование и квалификация не попадат в приложното поле на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът е поискал да му се присъдят разноски по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд от 25.05.2015г. по в.гр.д. № 109/2015г.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.: Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.