Определение №123 от 43542 по тър. дело №2246/2246 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

10

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
[населено място] ,18.03.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2246/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка „ АД / в несъстоятелност / против решение № 1291/23.05.2018 г. по т.д.№ 6201/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1905/11.10.2017 г. по т.д.№ 4325/2016 г. на Софийски градски съд . С потвърденото решение е допълнен, на основание чл. 68 ал.3 ЗБН, списъка на приети вземания към „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност / , с вземането на кредитора „ Зара Кейтъринг „ ООД , в размер на 81 600 евро, представляващо част от вземане по рамков договор за платежни услуги от 21.12.2013 г., придобито чрез договор за цесия от 29.03.2014 г., сключен с титуляра на влога – Б. Г. Б.,с поредност на удовлетворяване по чл. 94 ал.1 т.4 ЗБН / в редакция обн. ДВ бр. 67 от 2003 г. /, к а к т о и с вземане от законна лихва от 22.04.2015 г., с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.9 ЗБН. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение – поради неконституиране като страна в същото цедента Б. Г. Б. , а в евентуалност – правилността му, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички доказателства по делото, както и невярна интерпретация на установимите от обсъдените доказателства факти, довело до нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че сключеният договор за цесия е действителен,тъй като не се установява сключването му в заобикаляне на закона. Счетеният от съда за недоказан субективен елемент – съзнание на страните по сделката, че със сключването й постигат забранен от закона резултат – страната намира безспорно установим от факта, че вземането на Б. Б., като вложител, по размер е надхвърляло многократно гарантирания от ЗГВБ размер и чрез сключените договори за цесии , вкл. с ответната страна, е раздробено на 7 отделни вземания, за да би могло всеки от цесионерите да получи гарантирания от ЗГВБ размер.Намира от значение обстоятелството, че вложителят Б. Б. е прехвърлил сумите в полза на дружества, представлявани от В. Ш., с когото са съдружници в дружествата – цесионери и който е процедирал аналогично с влога си в „КТБ„АД / в несъстоятелност /.Обосновава сключването на договора за цесия в заобикаляне забраната на чл.4 ал.3 от ЗГВБ, според която лица, придобили права по влог в резултат на извършени и/ или съобщени на квесторите, ликвидаторите или синдиците разпоредителни действия с влога, в срока на действие на мярката по чл. 116 ал.2 т. 2 ЗКИ или след вземане на решението на БНБ по чл.23 ал.1 , нямат право да получат гарантирани суми от Фонда за гарантиране на влоговете в банки. Акцентира се на значението на факта, че банката не е била надлежно уведомена за сключения договор за цесия, вкл. по реда на чл.47 ал.1 ГПК вр. с чл.50 ал.4 от ЗННД, за което излага съображения относно реда за прилагане на процесуалната разпоредба.Като доказателство за неуведомяването се сочи факта на приемане вземането на цедента Б. Б. от договор за влог, в размер на 1 067 844,88 лева , в списъка на приети вземания, с поредност чл.94 ал.1 т.4 ЗБН. С неуведомяването за цесията касаторът обосновава извод за липса на качество кредитор за цесионера „Зара Кейтъринг„ООД.Дори да не би се споделил този извод, според касатора цесията не прехвърля върху цесионера качеството „вложител„ – правата, възникнали между банката и цедента Б. Б. със сключването на договора за влог с о г л е д л и ч н о с т т а на вложителя, са непрехвърлими. Те не съставляват привилегии на вземането, по смисъла на чл.99 ал.2 ЗЗД. ЗБН не следва да се прилага изолирано от останалите действащи закони – ЗКИ, ЗПУПС, ТЗ, Наредба № 3 на БНБ от 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за ползване на платежни инструменти и др.. Страната се позовава на чл.4 ал.3 и чл.5 ал.1 от преждепосочената Наредба, чл.62 ал.2 от ЗКИ , както и на дефиницията „вложител„ по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ЗГВБ / отм./ и в пар.1 т.3 от ДР на ЗБН. Посочва , че цесията прехвърля вземането, но не прави цесионера страна в договорното правоотношение за влог, нито тя самата е „ обичайна банкова сделка„. Въззивното решение се сочи неправилно и в частта по посочена поредност на приетото вземане – т.4 вместо т.7 от ал.1 на чл.94 ЗБН, като придобито до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Касаторът се позовава и на пар.60б ал.1 ЗБН във връзка с пар.6 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн. в ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г./, според който е недействителна, по отношение на банката и кредиторите на несъстоятелността, всяка сделка , при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията , ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето , разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество – парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане.
Ответната страна – „ Зара Кейтъринг „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира, че „очевидната неправилност„ по смисъла на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК предпоставя обосноваване различно от изложението на касационни доводи за неправилност на въззивния акт, съгласно чл. 281 т.3 ГПК. Формулираните въпроси са счетени като фактологични, а не правни / първи и четвърти / или необосновани с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, вкл. формулирани неадекватно на установените в производството факти и неточни, с оглед действително приложимото съдържание на правните норми / втори , трети /.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по реда на чл.68 ЗБН, по възражение на „ Зара Кейтъринг„ ООД , с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН, срещу решение № ЗБН660153/20.01.2016 г. на синдиците на „КТБ”АД в несъстоятелност, с което вземането на възразилото дружество не е прието и включено в списъка на приети вземания, по съображения ,че дружеството няма качеството „вложител„, предвид придобиването на вземането по договор за цесия от вложителя в банката Б. Б.,с което обаче и върху цесионера не преминава качеството „ вложител”, както и предвид това, че банката не е била уведомена за цесията. Възражението съдържа искане за допълване списъка на приети вземания с вземането на „Зара Кейтъринг„ ООД , като приемането е „ под условие „ – в зависимост от изхода на т.д. № 4563/2015 г. на СГС, производството по което е образувано по искове на „Зара Кейтъринг „ ООД срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банки, к а к т о и за изключване вземанията на Б. Б. от списъка на приети вземания, предвид липсата на основание за приемането им в реда за удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност. Във връзка с така формулирания втори петитум , възприет като „отрицателен установителен иск” относно качеството кредитор за физическото лице Б. Б., ответникът е сочил за необходимо конституиране на лицето, като страна в производството, от което противопоставил и възражение за недопустимо обективно съединяване на искове срещу различни ответници. Неоснователността на претенцията ответникът е обосновавал с неуведомяването си за извършената цесия, както и с невъзможността по силата на същата цесионерът да придобие качеството „ вложител „. Твърди антидатиране на договора за цесия, както и нищожност на същия, като заобикалящ Закона за гарантиране на влоговете в банки, тъй като със сключването му се постига удовлетворяване на вложителя – цедент Б. Б. в пълния размер на вземането му от договора за влог в банката, чрез раздробяването му на няколко вземания и прехвърляне на трети лица, всяко от които вземания и предвид размера му – гарантирано от ЗГВБ. Ответникът не твърди абсолютна симулативност на цесиите, а удовлетворяване на вложителя чрез получаване на цената по цесиите, съвпадаща с размера на прехвърлените вземания, в който размер цесионерите ще бъдат съответно удовлетворени по реда на ЗГВБ. Ответникът се е позовал изрично на чл.4 ал.3 от ЗГВБ / отм./, визирайки я като относима към довода си за нищожност на договора за цесия, поради заобикаляне на закона.
Първоинстанционният съд е приел, че договора за цесия е сключен преди поставяне на банката под специален надзор, към който момент не е съществувала императивна правна норма, установяваща забрана за цедиране на вземания на вложители, поради което не е налице нищожност, поради противоречие със закона. Съдът не е приел за доказана и нищожност поради сключването му в заобикаляне на закона, тъй като при последващото удовлетворяване по реда на ЗГВБ би бил съобразим размера на първоизточника на прехвърленото вземане, т.е. размера на влога на Б. Б.. Приел е, че антидатирането на договора за цесия е недоказано, предвид установена достоверна дата по реда на чл.181 ал.1 пр.1 ГПК. Приел е, че цесията е съобщена на банката в несъстоятелност най-късно на 18.06.2015 г., с писмо вх.№ 2799/ 18.06.2015 г. ,отправено съвместно от цедента и цесионера до Фонда за гарантиране на влоговете в банки, но и до банката. Качеството „вложител „ на цесионера съдът е обосновал съобразно дефиницията за „вложител„ в пар.1 т.4 от ДР на ЗБН, намирайки ирелевантен отговора на въпроса договора за влог е ли сделка intuito personae , след като цесия на вземането по вече сключен договор за влог не е забранена от закона ,а цесионерът отговаря на предпоставките в преждепосочената норма – дефиниция, за да би получил сумата по банковата сметка. Поредността в удовлетворяването в производството по несъстоятелност, според съда , е предвидена не с оглед личността на кредитора, а с оглед произхода на вземането. В евентуалност – ако се приеме, че цесионерът не притежава качеството „ вложител „ – съдът счита, че същият придобива по силата на цесията привилегията, с която разполага праводателя му, съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД, очевидно визирайки като привилегия правото да предяви и събере вземането си в производството по несъстоятелност, вкл. поредността за удовлетворяване – по т.4 на чл.94 ал.1 ЗБН. Изложени са съображения за неотносимост на чл.4 ал.3 от ЗГВБ / отм./, тъй като изключването на едно вземане от системата за гарантиране на влогове не рефлектира върху поредността на удовлетворяването му .
Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, приемайки че качеството „кредитор„ , легитимиращо „Зара Кейтъринг „ ООД да предяви вземането си ,възникнало от сключения с Б. Б. договор за цесия , в производството по несъстоятелност възниква с уведомяването на банката в несъстоятелност за цесията, но такова е извършено с преждепосоченото писмо вх.№ 2799/ 18.06.2015 г..Съдът е споделил мотивите на първоинстанционния акт, за обосноваване качество „вложител„ за „Зара Кейтъринг„ ООД, съобразно дефиницията в пар.1 т.4 на ДР на ЗБН, като в останалата част по въведените във въззивната жалба доводи е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК. Така е останал необсъден довода за непроизнасяне на първоинстанционния съд в съответствие с искането на „Зара Кейтъринг„ ООД – за приемане на вземането на дружеството „ под условие” , както и възраженията на въззивника относно обосноваване понятието „вложител„ единствено с предпоставките в дефиницията в пар.1 т.4 от ДР на ЗБН , изолирано от други, счетени от страната за относими, правни норми – в ЗКИ, ЗПУПС , ТЗ и Наредба № 3/2009 г., възпроизведени и в касационната жалба.Необсъден е и довода за неправилно интерпретиране на пар.1 т.4 пр. второ от ДР на ЗБН, изискващо кредитните салда да произтичат от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки, каквато сделка цесията не е,според касатора . В този смисъл, с въззивната жалба е оспорена правилността на преценката, вкл. съобразно предпоставките в нормата на пар.1 т.4 ДР на ЗБН. Не е обсъден и довода за поредност на вземането по чл.94 ал.1 т.7 вместо по т.4 ЗБН.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси, обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – отговорите на които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото :
1/ В случай, че банката не е надлежно уведомена за извършената цесия, цесионерите могат ли да се легитимират като кредитори и / или вложители ? ;2/ Поражда ли договора за цесия действие спрямо длъжника по цедираното вземане в случай, че цесията е съобщена посредством залепване на уведомление по чл.47 ал.1 , т.е. без изявлението на цедента за прехвърляне за прехвърляне на вземането да бъде непосредствено възприето от страна на длъжника ? ; 3/Разпоредбите на чл.50 ал.4 вр. с чл.47 ал.1 ГПК изискват ли поне три посещения на адреса от връчителя, в рамките на един месец, преди да се залепи уведомление по чл.47 ал.1 ГПК, когато на адреса не е намерено лице, съгласно да получи съобщението ?; 4/ Подлежи ли на удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност вземане, което е съобщено на банката – длъжник след датата на откриване на производството по несъстоятелност ?; 5/ Допустимо ли е включването със съдебно решение по чл.68 ал.3 ЗБН на кредитор на несъстоятелна банка в списъка на приети от синдика вземания с безусловно вземане, в случаите когато кредиторът е претендирал вземането „под условие„ ? ; 6/ Следва ли кредиторът с оспорено вземане да бъде конституиран като страна в производството по чл.68 ЗБН ? – последният въпрос е сочен и като преценим с оглед недопустимост на постановените решения.
В касационната жалба е въведено и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт, без самостоятелното й обосноваване, извън изложението за неправилност на въззивното решение – на основанията по чл.281 т.3 ГПК.
Първите три въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ГПК, тъй като въззивният съд е споделил редовно уведомяване на банката – длъжник за извършената цесия, не посредством нотариалната покана, връчена при условията на чл.50 ал.4 ЗННД вр. с чл.47 ал.1 ГПК , а чрез отправеното съвместно от цедент и цесионер писмо до Фонда за гарантиране на влоговете в банки и до „КТБ”АД, предвид съдържанието на същото, визиращо договора за цесия. По така приетото уведомяване на длъжника за извършената цесия правен въпрос не е формулиран. Необосноваността на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий.
Четвъртият въпрос касаторът обвързва с приложението на чл.4 ал.3 ЗБН – предназначение на масата на несъстоятелността „за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност„ – визирайки уведомяването си за цесията след тази дата / прието от съда уведомяване на 18.06.2015 г. /. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като отговор на същия не се съдържа в постановеното решение , а и не и въвеждан с въззивната жалба, в който смисъл не е налице процесуален пропуск на съда. При това, обуславящо за отговора би било да се приеме предходно, че за цесионера вземането в ъ з н и к в а от момента на уведомяване на длъжника за цесията. Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че „придобиване на вземането„ от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия / така реш.№ 40 по т.д.№ 566/2009 г. на І т.о. на ВКС, реш.№ 1279 по гр.д.№ 29/1996 г. на V г.о. на ВКС /, арг. и от чл.99 ал.2 ЗЗД – цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. При несъществуването на вземането, при разпореждане на цедента в полза на трети лица и пр., на цесионера се дължи обезщетение от цедента. От сключването на договора за цесия вземането, ако е изискуемо според сделката между цедента и длъжника, е изискуемо и за цесионера. Друг е въпросът, че длъжникът, предвид неуведомяване, може основателно да му откаже изпълнението. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на цесията. Съдебната практика приема уведомяването на длъжника като целящо да го защити срещу „ ненадлежно изпълнение на неговото задължение „, т.е. срещу „изпълнение на лице, което не е носител на вземането „, точно защото такъв носител е цесионерът. В този смисъл, въпросът е логически несъстоятелен, с оглед момента на възникване на вземането за цесионера „Зара Кейтъринг„ООД – от сключването на договора за цесия – на 29.03.2014 г..
Петият от въпросите е предпоставен от непроизнасянето на съда, в съответствие с искането на възразилия кредитор – за приемане на вземането му „под условие„ – доколкото не би бил удовлетворен от Фонда за гарантиране на влоговете в банки, по реда на ЗГВБ, в който смисъл следва да се възприема визирането на висящото производство по предявен от цесионера срещу Фонда иск за събиране на вземането. Съдът е допълнил списъка на приети вземания с претендираното от „Зара Кейтъринг„ООД, неупоменавайки исканото „условие”, с което по същество се е произнесъл в съответствие с разпоредбите на ЗБН, предвиждащи като задължително и единствено съдържание на произнасянето посочването на вида, основанието и размера на вземането, вида и размера на обезпечението му и поредност на удовлетворяване /чл.68 ал.3 ЗБН/.Така формулиран въпросът не е относим към приложението на конкретна правна норма, която и за нуждите на обосноваване на допълнителния селективен критерий, в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да се явява неясна, непълна или противоречива, предпоставяйки противоречива практика по тълкуването или макар непротиворечива такава – явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Следователно, дори да би се приел за удовлетворяващ общия селективен критерий, въпросът е напълно необоснован с допълнителен такъв в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Доколкото последното би било излишно в случай на недопустимо произнасяне на съда, то следва да се изложи коментар и за относимост на въпроса към довод за вероятна недопустимост на въззивното решение. Такава, на това основание, не може да бъде споделена. Не се касае за хипотеза на произнасяне по непредявен иск, доколкото предметът на производството по чл.68 ЗБН пред съда по несъстоятелността е по необходимост идентичен с този в производството по разглеждане на вземането от синдиците на банката, а същото не допуска предявяване на вземането „под условие„.При това законът дава отговор какво би било разрешението, ако вземането на ищеца бъде удовлетворено от Фонда – чл.71 ал.2 ЗБН – съответна промяна в списъка на приети вземания, която би удовлетворила исканата тук правна последица .

Шестият въпрос е формулиран в съответствие с довода за недопустимост на постановените съдебни актове, поради неучастие в производството на цедента Б. Б.. Касаторът се позовава на чл.68 ал.1 ЗБН, според която норма, в производствата по възражения по чл.66 ал.6 ЗБН срещу неприето / в конкретната хипотеза / вземане участва и „кредитора с оспорено вземане„. Очевидно се изхожда от обстоятелството, че цедентът Б. Б. е също с прието вземане по чл.94 ал.1 т.4 ЗБН, поради което и възражението съдържа претенция за изключването му от списъка с приети вземания, предвид договорите за цесия.
Въззивното решение не е недопустимо на това основание. Чл.68 ал.1 ЗБН визира участващите в производството лица,съобразно допустимия предмет на същото – както по оспорване на п р и е т о вземане, в който случай следва да участват кредитора с оспорено вземане, подалия възражението кредитор и синдика, т а к а и по оспорване неприемането на вземане / какъвто е настоящия случай /, предпоставящо участие на кредитора с неприето вземане, в разпоредбата идентифициращ се като „подал възражението кредитор„ / вр. с чл.66 ал.6 ЗБН / и синдика. Страните в производството се определят от предмета на възражението и лицето, претендиращо да е кредитор на вземането, предмет на възражението.Такъв кредитор, по т о в а конкретно възражение, не се явява Б. Б., а „Зара Кейтъринг„ООД. Обстоятелството, че същото вземане е прието и като вземане на Б. Б., независимо от извършената цесия / сочено и като аргумент за неуведомяването на банката – длъжник за същата / е неотносимо към определянето на страните в т о в а производство по чл.68 ал.4 ЗБН, тъй като не съставлява основание за разширително тълкуване на разпоредбата, по начало недопустимо за процесуалните норми. Не се касае и за допустимо съединен с възражението отрицателен установителен иск, досежно качеството кредитор на Б. Б.. Предмета и страните в производството по чл.68 ЗБН са императивно определени от същия закон и отклонение от тях е недопустимо. Спорът между кредитори – кому принадлежи вземането – е реализуем чрез възражение по реда на чл.66 ЗБН.
„Очевидната неправилност”, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма или неправилно приложена такава, когато приложението й е обосновано или отречено от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед горепосоченото,настоящият състав намира, че предложеното от страната обосноваване на „очевидната неправилност” – единствено с доводите за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК – не кореспондира с никоя от преждеизложените възможности. Не е изводима от мотивите на въззивния акт нищожност поради сключване на цесиите в заобикаляне на закона, в аспект на служебното задължение на съда да следи за нищожността.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1291/23.05.2018 г. по т.д.№ 6201/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение №491 от 28.11.2008 по нак. дело №529/529 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                      №491                                    София, 28 ноември  2008 година                                      В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
ilac hakkında