О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1230
С. 23.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5457 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Г. Я. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 1350 от 24.06.2015г. по в.гр.д.№ 2221 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 9.05.2011г. по гр.д. № 5007/2011г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.29 ал.1 ЗЗД за обявяване за унищожаемост на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с н.а. № 48 т.І рег.№ 668 н.д.№ 39/2006г. за претендираната 1/2ид.ч. от апартамент №5, находящ се в [населено място] район „С.”[жк]бл.10 вх.В ет.2, с площ от 93 кв.м.,ведно с избено помещение № 8, с площ от 15.60кв.м.
За да постанови акта си, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за липса на доказателства, установяващи осъществени от ответната страна измамливи действия, с които да са подвели прехвърлителката да сключи процесния договор в резултат на умишлено въвеждане в заблуждение.
К. желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: 1. В хипотеза на встъпване в процеса на наследник на страна и с оглед принципа на установяване на обективната истина и нормите на чл.5 и чл.9 ГПК, встъпилата едва пред въззивната инстанция заместваща страна има ли право да релевира новоузнати от нея факти и да представя новооткрити доказателства, които обективно не е могла да ангажира пред първата инстанция, доколкото не е участвала в лично качество в процеса и не е знаела за тези факти и доказателства? Позовава се на постановени по чл.290 ГПК от ВКС решения с №№ 7 от 27.01.2015г. по гр.д.№ 2427/2014г. на ІІІ г.о., 70 от 21.04.2015г. по гр.д.№ 5100/2014г. на ІІІ г.о., 209 от 19.01.2015г. по гр.д.№ 1930/2014г. на ІІІ г.о., 193 от 30.07.2013г. по гр.д.№ 1025/2012г. на ІV г.о., 72 от 12.03.2010г. по гр.д.№ 905/2009г. на ІІ г.о., 1361 от 3.12.2008г. по гр.д.№ 5845/2007г. на ІІ г.о. и 241 от 17.10.2012г. по гр.д.№ 850/2011г. на ІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По поставения от касаторката въпрос, определящ рамката, в която касационната инстанция е длъжна да селектира подадената жалба, не следва да се допуска касационен контрол, защото не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Той не е свързан с решаващите мотиви на съда и не е от значение за спора, тъй като съдържат факти, които не съответстват на установените по делото. Отделно в преобладаващата си част представената съдебна практика, касаеща приложението на чл.266 ал.2 т.1 ГПК е несъотносима, като постановена по различен от сега поставения въпрос /вж.т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Съображенията :
Определящ в случая е факта, че настоящата касаторка встъпва в процеса /пред въззивната инстанция/ в качеството си на наследник на страна. Доколкото тя продължава /а не започва/ участието в процеса, тя се ползва от всички предприети до този момент действия /съответно поема и негативите от ненавреме предприетите процесуални действия/ и тъй като не предявява и не защитава собствени права, за нея нови срокове не текат и тя не разполага с нови процесуални възможности. При предявена на 1.06.2011г. въззивната жалба от наследодателката и конституирането на настоящата касаторка на 29.12.2011г., искането й за допускане на гласни доказателства, направено на основание чл.266 ал.2 т.1 ГПК едва в подадена на 27.05.2015г. писмена молба би било основателно, ако тя не само беше посочила, но и доказала причината, поради която не е могла да узнае, посочи и представи същите до подаване на жалбата /вж.в този смисъл и цитираното от нея решение № 70 от 21.04.2015г. по гр.д.№ 5100/2014г. на ІІІ г.о./ Посочените обстоятелства, че свидетеля е бил близък на ищцата и „знае факти и обстоятелства, свързани с прехвърлянето на процесния имот” без конкретизация и че свидетелят живее в планинското [населено място], което поради това, че е далеч от С. е затруднило комуникацията, не могат да оборят извода на въззивния съд за несонователност на искането поради настъпила преклузия. Пред въззивния съд не могат да се твърдят нови обстоятелства, нито да се сочат и предстяват нови доказателства, които са могли да бъдат представени в срок по време на първоинстнационното производство, независимо дали фактите са релевантни, а доказателствата – относими към делото /чл.266 ал.1 ГПК/. Новооткритите факти или новонастъпили факти, както и нови доказателства, съгласно чл.266 ал.5 и 6 ГПК следва да са посочени още в жалбата. Съдът не може да включва в делото такива факти и доказателства, ако са посочени в хода на производството, освен ако „не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата”/чл.266 ал.1 т.1 ГПК/, което в случая – както беше посочено по-горе, не е установено.
Гореизложеното митивира настоящия състав да приеме и че не е налице и посоченото от касаторката специално основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като отказът на въззивния съд да допусне поисканите гласни доказателства в процесната хипотеза на чл.266 ал.2 т.1 ГПК не е в противоречие с принципните постановки, установени от задължителната практика.
Следва да се има пред вид и факта, че в случая след поставянето под ограничено запрещение на ищцата В. Н. К., съгласно решение № 1767 от 12.04.2010г. на СГС по гр.д. № 8465/2009г. и след определянето за неин попечител на дъщеря й Д. Г. Я., последната е поискала и е конституирана още от първата инстанция в процеса в качеството й на представител и попечител на ищцата, съответно била е призовавана и е участвала в проведените съдебни заседания, като й е предоставена възможност да приподпише исковата молба / в съдебно заседание на 15.02.2011г./
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1350 от 24.06.2015г. по в.гр.д.№ 2221 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.