2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1233
София, 16.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 692/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. М. Д. против решение № 235 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 5097/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „Г” въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 2. 12. 2008 г. по гр. д. № 19175/2007 г. на Софийски районен съд, ГО, 37 с-в, с което е отхвърлен предявеният от С. М. Д. против Б. М. П. и П. Г. П. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му в тази част и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни, решени в противоречие с други влезли в сила решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на отменения ГПК.
Ответниците по касационната жалба Б. М. П. и П. Г. П. изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 19, ал. 2 ЗЗД, тъй като не съдържа съществено условия на окончателния договор – престацията, която дължи бъдещия купувач срещу правото на собственост, което ще придобие. Прието е, че уговорката: „При подписване на окончателния договор в [населено място] купувачът се задължава да предаде на продавача движимо и недвижимо имущество в размер на 20000 лв.” е неясна – нито относно вида движимо и недвижимо имущество, което следва да се прехвърли, нито досежно начина на определяне на стойността му, както и че е невъзможно да бъде определена така уговорената престация и действителната воля на страните чрез тълкуване на договора по реда на чл. 20 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси: а/. действителен ли ще е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който насрещната престация на бъдещия купувач по окончателния договор е уговорена като задължение за прехвърляне на движимо и недвижимо имущество на посочена от страните стойност /без конкретизация на движимите и недвижимите вещи, както и на начина на определяне на стойността им – пазарна, застрахователна, данъчна и т.н./; б/. следва ли при определяне волята на страните и на основателността на иска съдът да извършва тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД и да обсъди всички доказателства и доводи на страните съобразно чл. 12 ГПК, съотв. чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
Така формулираните въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело.
Не е доказано, обаче, противоречивото им решаване от съдилищата. В подкрепа на това твърдение жалбоподателят прилага три решения на ВКС, постановени по отменения ГПК. В първото решение е разгледан материалноправен въпрос, различен от поставения – нищожен ли е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот поради неплащане в пълен размер от купувача на уговорената цена. Във другите две решения е прието че действителната обща воля на страните трябва да бъде търсена от обстоятелствата, изявленията и поведението им при сключване на сделката, както и че съдът следва да изгради своите изводи не само от конкретните факти, но и връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото. Нищо по различно не приема съдебният състав по настоящото дело, напротив – обсъдена е възможността за определяне на престацията на купувача по окончателния договор чрез тълкуването му и чрез преценка на останалите доказателства по делото и е направен извод за липса на такава възможност в конкретния случай.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 5097/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „Г” въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: